О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 05.02. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1844 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 14631/17.V.2018 г. на Т. С. Г. от гр. Варна, действаща лично и като законен представител на малолетната си дъщеря М. Т. Г., подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от АК-Варна против въззивното решение № 283 на Варненския окръжен съд, ТК, от 13.ІV.2018 г., постановено по т. д. № 66/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 4484/6.ХІ.2017 г. на РС-Варна, ГК, ХІІ-и с-в, по гр. дело № 25/2016 г.: за отхвърлянето на исковете им с правно основание по чл. 125, ал. 3 ТЗ, предявени като частични срещу ответното „Здравец-Тур” ЕООД-гр. Варна, к.к. „Зл. Пясъци”, чиито предмет е било осъждането му да им заплати по 25 000 лв. /от претенция за заплащане на по 399 502.70 лв./, представляваща припадащата се част на всяка от ищците съобразно съответната наследствена квота от дела на починали на 16.ХІІ.2015 г. съдружник в ответното ООД Т. Г. Г., определена съобразно притежавания от него дял в основния капитал, а именно 96.44%, ведно със законната лихва върху всяка от двете главници, считано от датата на завеждане на делото /13.ІХ.2016 г./ и до окончателното погасяване на задължението.
Оплакванията на двете касаторки са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това те претендират касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковите им претенции срещу ответното търговско дружество с правно основание по чл. 125, ал. 3 ТЗ да бъдат уважени в предявените по делото техни размери или, алтернативно – делото да бъдело върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския ОС, но със задължителни указания за спирането му – предвид междувременно заведени от тях искове с правно основание по чл. 30 ЗН, които се явявали с преюдициално значение за изхода на спора.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателките й обосновават приложно поле на касационния контрол както с „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение /чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/, така и с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора Варненският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в тълкувателни решения и постановления на ВКС и на Върховния съд /до 1996 г./, така и в две, постановени по реда на чл. 288 ГПК, определения на състав на Второ отделение от неговата търговска колегия, по следния процесуалноправен въпрос:
„В случай, че съдът счита, че е налице допълнителна предпоставка, която не е посочена в разпоредбите по чл. 125, ал. 3, във вр. ал. 1 ТЗ или намира, че дадено процесуално действие на страната не е извършено по съответния ред, посочвайки това обстоятелство в решението си, налице ли е неизпълнение на процесуалното задължение по чл. 101 ГПК, във вр. чл. 7 ГПК и чл. 10 ГПК?”
Отделно от горното, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявало произнасянето на Варненския ОС с атакуваното въззивно решение по следните шест правни въпроса:
1./ „Законът предвижда ли други предпоставки за допустимостта на иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ, освен посочените в ал. 1, т. 1 – прекратяване на участието на съдружник поради неговата смърт и чл. 125, ал. 3 ТЗ – наличие или изготвяне на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването?”;
2./ „В разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ, във вр. ал. 1 налице ли е предпоставка за водене на иск по чл. 30 ЗН?”;
3./ „Искът по чл. 125, ал. 3 ТЗ специален ли е спрямо иска по чл. 30 ЗН?”;
4./ „Налице ли е преюдициалност на исковете по чл. 125, ал. 3 ТЗ и иска по чл. 30 ЗН, евентуално – кой от тях е с преюдициално значение за другия?”;
5./ „В случай, че съдът счита, че е налице допълнителна предпоставка, която не е посочена в разпоредбите по чл. 125, ал. 3 ТЗ, във вр. ал. 1 или намира, че дадено процесуално действие на страната не е извършено по съответния ред, посочвайки това обстоятелство в решението си, налице ли е неизпълнение на процесуално задължение по чл. 101 ГПК, във вр. чл. 7 ГПК и чл. 10 ГПК?”;
6./ „Когато малолетно лице е наследник на починал съдружник и същото е приело наследството под опис, а в този опис е описано само едно имуществено право – дружествените дялове в търговското дружество, дали искът по чл. 125, ал. 3 ТЗ е начинът, по който това лице може да търси припадащата му се част от ликвидационния дял на неговия родител?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Здравец Тур” ООД-гр. Варна, к.к. „Златни пясъци”, хотел „Г. парк”, писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Варна както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение на Варненския ОС, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждана разноски в размер на сумата от 2 560 лв. (две хиляди петстотин и шестдесет лева), изплатена като адвокатски хонорар: съгласно приложените договор за правна защита и съдействие от дата 19.01.2018 г. и Списък по чл. 80 ГПК. ИНВОКИРАНИ СА ДОВОДИ, Ч)Е
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, съвместната касационна жалба на Т. С. Г. от гр. Варна, действаща лично и като законен представител на своята малолетна дъщеря М. Т. Г., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд за отхвърляне на осъдителния иск с правно основание по чл. 125, ал. 3 ТЗ, въззивната инстанция е приела, че към момента на смъртта си /1.ХІІ.2015 г./ общият наследодател на настоящите две касаторки Т. Г. Г. е имал качеството на съдружник в ответното „Здравец-Тур” ООД, а също и че със свое валидно саморъчно завещание от 3.ІV.1996 г. той се е разпоредил mortis causa в полза на соя син Е. Т. Г. „с цялото си движимо и недвижимо имущество”, следователно и с процесните дружествени дялове. Същевременно е било констатирано обстоятелството, че по делото нито се твърди, нито се ангажират доказателства за предприети действия от страна на въззивниците /настоящите две касаторки/ за оспорване на надлежния процесуален ред на въпросното универсално завещателно разпореждане или за предприемане на съответните процесуални действия по реда на чл. 30 ЗН, „които да са довели или биха довели до възстановяване на запазената им част от наследството” на Т. Г.. Предвид страните в исковото производство, по което е било постановено и атакуваното въззивно решение, като ирелевантно за неговия изход /”непораждащо правен ефект”/ е било преценено от Варненския ОС „позоваването в първото по делото заседание на правото на запазена част от наследството от процесуалния представител на ищците”, вкл. и по съображението за начина, по който то е направено.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че както т. нар. „процесуалноправен”, така и този с пор. № 5 от имащите значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото правни въпроса в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, се отнасят изцяло до правилността на атакуваното въззивно решение. Докато всичките останали пет правни въпроса не са били включени в предмета на спора по делото, имат само хипотетичен характер, т.е. реално не са били предмет на произнасянето на Варненския ОС с атакуваното въззивно решение. При така установената липса на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли е която и да било от допълнителните предпоставки за това по т.т. 1-3 на същия законов текст.
В заключение, атакуваното въззивно решение не е и очевидно неправилно, тъй като нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (т.е. САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК е предвид изрично направеното от ответното по касация търговско дружество искане за това, двете касаторки ще следва да бъдат осъдени – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да му заплатят общо сума в размер на 2 560 лв. (две хиляди петстотин и шестдесет лева), представляваща изплатен хонорар за един адвокат на търговеца от АК-Варна: съгласно приложените към писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК договор за правна защита и съдействие от дата 19.01.2018 г. и Списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 283 на Варненския окръжен съд, ТК, от 13.ІV.2018 г., постановено по т. д. № 66/2018 г.
О С Ъ Ж Д А Т. С. Г., ЕГН [ЕГН] от гр. Варна, ул. „Хан Крум” № 42, действаща лично и като законна представителка на своята малолетна дъщеря М. Т. Г., ЕГН [ЕГН] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати общо на ответното по касация „Здравец-Тур” ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци”, хотел „Г. парк”, СУМА в размер на 2 560 лв. (две хиляди петстотин и шестдесет лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2