2
определение по ч.гр.д.№ 859 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 07.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева ч.гр.д.№ 859 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. С. Д. срещу определение № 650 от 05.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 475 от 2018 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 334 от 16.02.2018 г. по гр.д.№ 256 от 2018 г. на Добричкия районен съд за отказ да бъде конституиран жалбоподателя С. Д. като главно встъпило лице по делото.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: Налице ли са самостоятелни права върху предмета на спора на трето лице, придобило същите в течение на исково производство от страна в това производство и налице ли е негово право на встъпване по реда на чл.225 във връзка с чл.226, ал.2 ГПК, въпреки че производството е висящо само по отношение на исковете на друго главно встъпило лице ?
С писмен отговор от 18.02.2019 г. пълномощникът на ответника по частната жалба „СБР-Тузлата“ ЕООД оспорват същата. Моли касационното обжалване на определението на Добричкия окръжен съд да не бъде допускано. Претендира за направените по делото разноски.
Останалите ответници по частната жалба „Ексо Дизайн“ ЕООД и З. С. И. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Тъй като е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което се отказва конституиране на главно встъпило лице по делото, съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК и т.9 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС тази частна жалба подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК основания затова.
1. В случая, не е налице соченото от жалбоподателя основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Добричкия окръжен съд, тъй като жалбоподателят не е посочил правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, произнасянето на ВКС по които би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1.1. Първата част от поставения в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос /налице ли са самостоятелни права върху предмета на спора на трето лице, придобило същите в течение на исково производство от страна в това производство/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение за отказ да бъде конституиран жалбоподателят С. Д. като главно встъпило лице по делото не защото той няма самостоятелни права върху предмета на спора, а защото първоинстанционното производство по първоначално предявените искове между първоначалните ищец и ответник вече е приключило, а висящото пред първоинстанционния съд производство по исковете на другото главно встъпило лице- З. И. е с различен предмет и страни.
1.2. Втората част от поставения въпрос /налице ли е право на встъпване по реда на чл.225 във връзка с чл.226, ал.2 ГПК, въпреки че производството е висящо само по отношение на исковете на друго главно встъпило лице/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото не е обуславящ за правилността на другия главен мотив на въззивния съд за отказ да бъде конституиран С. Д. като второ главно встъпило лице по дело: че страните и предмета на предявените от С. Д. искове са различни от страните и предмета на делото по предявените от първото главно встъпило лице З. И. искове. Въззивният съд е приел, че предмет на предявените от З. И. искове са поземлени имоти с идентификатори ….. , ….. и ….. по кадастралната карта на [населено място] от 2004 г., а ответници по тези искове са „СБР-Тузлата“ ЕООД и „Ексо Дизайн“ ЕООД, докато предмет на предявените от С. Д. искове са намиращата се в един от тези имоти сграда с идентификатор ….. /която не е предмет нито на първоначално предявения иск, нито на исковете на първото главно встъпило лице/ и 1/6 ид.ч. от имот с идентификатор ….., за който имот С. Д. не е предявил иска срещу всички спорещи по делото страни /само срещу „СБР – Тузлата“ ЕООД и З. И., но не и срещу „Ексо Дизайн“ ЕООД/.
2. Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Добричкия окръжен съд. Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.
Определението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на съдебния акт, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението или определението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, въззивният съд е приложил относимите към спора процесуалноправни норми на ГПК, в техните действащи редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Добричкия окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК частният жалбоподател дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата „СБР-Тузлата“ ЕООД направените разноски за адвокат по настоящото дело в размер на 200 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане частната жалба на С. С. Д. срещу определение № 650 от 05.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 475 от 2018 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА С. С. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма] със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 219, чрез адв.И. П. на основание чл.78 ГПК сумата 200 лв. /двеста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.