О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 13.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1011/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Л. А., с. Я., област Смолян, срещу въззивно решение №221/29.04.2008г. по гр. дело № 149/2008г. на Смолянския окръжен съд. Изложени са твърдения за постановяване на решението по материално правен въпрос : по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК като основания за допускане на касационно обжалване. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответниците по касация О. Л. Т. и М. Л. Т. не изразяват становище по касационната жалба.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 21.12.2007г. по гр.д. № 236/2007г. на Районен съд – Девин, с което е отхвърлен предявеният от Б. Л. А. против О. Л. Т. и М. Л. Т. за приемане за установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС с. Я. през 1958г. е бил изключителен собственик на имот в землището на с. Я. с площ 0.595 дка,ІХ категория в м.”В”.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищецът и двамата ответници са деца на Л. Т. , поч.1995г. Претендираният имот попада изцяло в имот № 0* представляващ използваема ливада с площ 2,861 дка, възстановен на наследниците на Л. Т. , съгласно решение № 40Я/02.12.1996г. на ОС”З”-с. Борино. С договор за покупко-продажба от 31.05.1955г. ищецът, записан с имена Б. Л. А. е закупил от трети лица ливада от 1,5 дка и градина с площ 0.5 дка като между процесния имот и този по договора е налице частична идентичност. Релевантен за спора по чл.14,ал.4 ГПК е моментът на внасяне на имота в ТКЗС. По делото не е установено внасянето на имота от ищеца в ТКЗС през 1958г., както и това, че ищецът е бил изключителен собственик на същия към този момент.
Касаторът се позовава на хипотезите на чл.280,ал.1,т.1ГПК за допускане касационно обжалване на решението по въпроса за спора за материално право на основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК обаче не са развити релевантни доводи в тази насока. Не се излагат конкретни съображения за посочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, не се сочи в какво се изразява противоречието с практиката на ВКС на дадено разрешение в обжалваното решение по спора с правно основание по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Касаторът не излага конкретни доводи и по отношение позоваването на противоречиво дадени разрешения по аналогични хипотези – чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Цитираните решения на ВКС № 1043/24.09.2007г. по гр.д. № 1284/2006г., V г.о. и №136/17.03.208г. по гр.д. № 706/2007г.,V г.о. не са приложени и не са установени от извършената справка. По отношение решение № 643/01.07.2004г. по гр.д. № 1480/2003г., ВКС, ІІ т.о. също следва да се приеме,че то не обуславя допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Приетото в обжалваното решение по активната легитимация на ищеца, а именно, че не е доказал да е бил собственик към момента на внасяне на имота в ТКЗС, не противоречи на изводите в цитираното решение, на което се позовава касаторът. Те са в смисъл, че правото на собственост следва да се установи с доказателства, съответстващи на твърдения придобивен способ, като ако това е сделка следва да се докаже с документи, установяващи правно действие, годно да произведе транслативен ефект. Ако страната е представила писмено доказателство, установяващо начало на владение, позоваването на придобивна давност подлежи на доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства за фактическата власт за определен период. Въззивният съд е приел в обжалваното решение, че събраните по делото доказателства не установяват фактическата власт върху имота да е установена от ищеца към 1955г., че не е доказано той да е придобил еднолично имота и да го е внесъл в ТКЗС, поради което и неговата материалноправна легитимация по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не е налице. Неизпълнението на доказателствената тежест в процеса от страна на ищеца на факти и обстоятелства, които той следва да установи по реда на чл.127 ГПК /отм./, не е основание за допускане на касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №221/29.04.2008г. по гр. дело № 149/2008г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.