ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37
гр. София, 20.10. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………………………………. през
две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 3747 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Д. С. от с. К. срещу решение № 762 от 16.05.2008 г. по гр. д. № 727/08 г. на Окръжен съд гр. П.. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по жалбата О. гр. П. и Община с. К..
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 216 от 13.12.2007 г. по гр. д. № 2029/07 г. на Районен съд гр. П.. П. е ново решение, с което е отхвърлил предявения от К. С. иск с правно основание чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на О. гр. П. правото му на възстановяване на собствеността върху ливада в м. „Студенец“, землището на с. Д., с площ от 1.4 дка. За да отхвърли иска въззивният съд е приел че правото на собственост на ищеца не е доказано. Изложил е съображения, че съгласно новата редакция на чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ в ДВ бр. 13/07 г., приложима съгласно § 30 ЗИД на ЗСПЗЗ и към висящите производства, правото на собственост се доказва само с писмени доказателства, а представените от касатора документи: разписка на Р. К. от 1949 г. че е подала декларация и писмо от 1952 г. до нея във връзка с подадената декларация нямат доказателствена стойност и не са годно доказателство по смисъла на чл. 12 ал. 2 ЗСПЗЗ.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае приложение разпоредбата на чл. 12 ал. 2 ЗСПЗЗ. Основанието за обжалване сочено от касатора е по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос с от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото тогава, когато по него няма съдебна практика, или когато има такава, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. ВКС счита, че не се касае за основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото. В чл. 12 ал. 2 ЗСПЗЗ са посочени доказателствата с които правото на собственост се доказва, а въпросът кой документ представлява писмено доказателство по смисъла на ГПК също не е спорен. Няма различие в съдебната практика по въпроса за прилагане на правните норми.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 762 от 16.05.2008 г. по гр. д. № 7* г. на Окръжен съд гр. П.. О. е окончателно и нс подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: