О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр.София, 22.01.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4561 описа на ВКС за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Обжалвано е решение от 26.06.2008г. по гр.д. № 812 / 2008г., с което Софийски градски съд, като е отменил решение от 16.03.2004г. по гр.д. №10634/2002г. на Софийски РС, е отхвърлил предявените от П. В. Б. искове срещу ”С”-А. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – П. В. Б. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и е разрешен при това в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1-3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С решение от 04.03.2008г. по гр.д. №1604/2005г ВКС като е отменил решение от 14.03.2005г. по гр.д. №2035/2004г. на Софийски градски, е върнал за ново разглеждане с указания, че съдът следва да разгледа спора по същество, тъй като на ищецът са поискани обяснения с приетата по делото телеграма, а неговото бездействие да даде такива, не прави незаконна процедурата по налагането на дисциплинарното наказание.
С обжалваното решение въззивният съд при новото разглеждане на делото, като взел предвид задължителните указания дадени му от ВКС, е отменил решение от 16.03.2004г. по гр.д. №10634/2002г. на Софийски РС и е отхвърлил предявените от П. В. Б. искове срещу ”С”-А. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е приел, че дисциплинарното уволнение, извършено със Заповед №50/14.07.2002г. на основание чл.190, ал.1,т.2 и 4 КТ е законосъобразно, тъй като жалбоподателят – ищец в производството, е извършил нарушението по чл.190,ал.1, т.2 КТ като не се е явил на работа два последователни дни- от 02.07 до 17.07.2002г., както и нарушението по смисъла на чл.187, т.9 КТ, като се е възползувал от предоставена от работодателя кредитна карта и е заредил повече от необходимото му гориво-отчел 500литра, а заплатено пет пъти повече. Също така е установено и надписване на изминатите километри и то с около 3592км, при което съдът е приел, че и трите нарушения обуславят налагане на най-тежкото наказание – дисциплинарно уволнение.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба жалбоподателят е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд е постановил решението си в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд, а именно като не е взел предвид същата относно необходимостта заповедта да бъде мотивирана и да бъдат изслушани обяснения на работника. Представени са решение от 21.04.1997г. по гр.д. №142/1997г., решение от 19.10.1999г.по гр.д. № 759/1998г., решение от 19.04.2004г. по гр.д. № 1458/2002г., решение от 26.11.1987г. по гр.д. № 603/1987г., решение от 18.10.2004г. по гр.д. №2460/2002г., решение от 03.10.2005г. по гр.д. № 974/2003г. и решение от 01.12.1999г. по гр.д. № 57/1999г. на Върховния касационен съд. Във всички тях действително е застъпено разбирането, че следва да бъдат изслушани обясненията на работника преди налагането на наказанието. Поддържал е също така, че въззивният съд се е произнесъл и по друг съществен материалноправен въпрос, а именно относно преценката за характера на едно нарушение като тежко такова, което да обуславя налагането и на най-тежко наказание-дисциплинарно уволнение, който е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно законосъобразността на наложеното тай-тежко дисциплинарно наказание – уволнение, като е извършил проверка на всички доказателства и е направил извод, че има няколко нарушения на трудовата дисциплина, което е предпоставка за наложеното наказание, както и че са били изискани обяснения на работника. В случая съдът се е съобразил именно с трайната практика, като е приел, че заповедта е мотивира, изискани са обяснения, а и нарушенията са достатъчно тежки, за да обуславят дисциплинарното уволнение. Направените в жалбата оплаквания касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата по делото, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Налице е трайна съдебна практика която приема, че преценката за това дали е налице нарушение на трудовата дисциплина и доколко тежко е то, ако е налице такова съставлява обективно фактическо състояние, чието установяване не касае състояние, а е въпрос на доказване на конкретни факти. То не касае тълкуване по приложение на самия материален закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съотвествуват на точното приложение на материалния закон. Не следва да бъде допуснато касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като жалбоподателят не сочи конкретни решения на ВКС, които да дават обратно разбиране на разрешения от въззивния съд въпрос, който да се е отклонил от нея в обжалваното решение.
Не е налице и хипотеза, в която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма, което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Жалбоподателят не твърди, че е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че тя е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят не е изложил сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за работодателската му правоспособност влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото, при наличие на непротиворечива практика за наличие на такава.
Що се касае до позоваването на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, то не се сочат конкретни противоречиви разрешения давани от съдилищата, което да обуслови допустимост на касационното обжалване. В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно необходимостта дисциплинарното наказание да бъде наложено при строго спазване на определена процедура, изискваща снемане обясненията на работника, както и преценка за съответствие на тежестта на наказанието с извършеното дисциплинарно нарушение, но е налице противоречиво разрешаване на този въпрос от съдилищата, поради което настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване, визирано в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Само позоваването на това основание не е достатъчно, за да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на решение от 26.06.2008г. по гр.д. № 812 / 2008г. на Софийски градски съд по жалба на П. В. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: