О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр. София, 23.01.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 680 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. И. от гр. С. срещу решение № 143 от 08.07.2008г. по гр. д. № 3695/2007г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивно отделение в частта, с която е оставено в сила решение от 04.09.2007г. по гр. д. № 18324/2006г. на Софийски районен съд, 46 състав в частта, с която С. К. И. е осъден да заплати на „Застрахователно и презастрахователно акционерно дружество А. ” А. , гр. С. на основание чл. 402 от ТЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД сумата от 2 838 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил „А” с рег. № С* от ПТП, станало на 05.08.2005г. в гр. С., заедно със законната лихва за забава, считано от 31.08.2006г. до окончателното й плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 168,19 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 10.03.2006г. до 30.08.2006г., и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК сумата от 200,32 лв. – разноски по делото.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. В касационната жалба и приложеното към нея писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Касаторът твърди, че решението е постановено в противоречие с утвърдената съдебна практика. Излага доводи, че СГС в противоречие с практиката на ВКС не се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно: нужно ли е, предвид разпоредбата на чл. 78 от ЗЗ /отм./, чл. 4 и чл. 7 от Наредба № 18 за задължителното застраховане да е налице изрично изявление от страна на собственика на автомобила, респективно неговия ползувател, държател, с което водачът на МПС да е упълномощен да управлява същото, за да може водачът да се ползва от качеството „застрахован” по застраховка „Гражданска отговорност” на собствениците, ползувателите, държателите и водачите на МПС. В противоречие с практиката на ВКС съдът не е установил, че са налице конклудентни действия по упълномощаването на ищеца от собственика на автомобила. В подкрепа на становището си касаторът цитира решение № 556 от 04.10.2005г. по т. дело № 42/2005г. на ВКС, ТК.
Ответникът „З” А. , гр. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че същата е недопустима, евентуално неоснователна и решението правилно. Излага доводи, че обжалваният съдебен акт не противоречи на практиката на ВКС и правилно съдът не се е произнесъл по въпроса има ли ответникът по иска качеството „застрахован” по смисъла на ЗЗ /отм./, тъй като същото не е от значение за правилното решаване на съдебния спор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, предвид нейната редовност – подадена е от легитимирана страна в законния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
За да приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 402, ал. 1 /отм./ от ТЗ е основателен за сумата 2 838 лв., въззивният съд е приел, че на 05.08.2005г. в гр. С. е станало ПТП, причинено от С. К. И., управлявайки лек автомобил „О” с рег. № С* собственост на М. Н. , в резултат на което са причинени щети на лек автомобил „А” с рег. № С* собственост на Димитър К. Ч. вреденият лек автомобил „А” е бил застрахован при ищеца за периода 13.07.2005г.-12.07.2005г. по застраховки „Каско”, „Гражданска отговорност” и „Злополука” и ищцовото дружество в качеството си на застраховател е изплатило на застрахования Димитър Ч. обезщетение за причинените имуществени вреди в размер 2 838 лв., поради което е встъпило в правата на увреденото лице срещу делинквента /причинителя на вредата/. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника по иска, че не е надлежна страна по спора и искът следва да бъде предявен срещу ЗК „Български имоти” като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на лек автомобил „О” с рег. № С* Изложил е съображения, че макар и увреденият, респективно неговият застраховател по имуществена засдтраховка, платил застрахователно обезщетение, да има пряк иск срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност” по чл. 407, ал. 1 /отм./ от ТЗ, това не задължава увредения, респективно неговия застраховател да предяви иска само към застрахователя по „Гражданска отговорност”. Според въззивната инстанция разпоредбата на чл. 213, изр. четвърто от КЗ е неприложима, тъй като процесното ПТП е настъпило при действието на ТЗ и ищецът е заплатил застрахователното обезщетение на 19.09.2005г., т. е. преди приемане и обнародване на ЗИДКЗ /ДВ, бр. 97 от 23.11.2007г./.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, да е от решаващо значение за спора и е винаги специфичен по делото.
Според касатора същественият материалноправен въпрос е свързан с начина на упълномощаване на водача на лекия автомобил от неговия собственик /писмено или с конклудентни действия/, за да може водачът да се ползва от качеството „застраховано лице” по застраховка „Гражданска отговорност”. Настоящият съдебен състав счита, че този въпрос не е съществен, защото не е от значение за правилното решаване на правния спор, тъй като предявеният иск е с правно основание чл. 402, ал. 1 /отм./ от ТЗ. Видно от данните по делото и становищата на страните, същественият процесуален въпрос е: задължен ли е застрахователят по имуществена застраховка, след като е платил обезщетението на застрахованото лице и е встъпил в неговите права, да предяви иска първо срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност”. Този въпрос е разрешен правилно от Софийски градски съд и в съответствие с постоянната практика на ВКС. При действието на глава двадесет и седма /отм./ от ТЗ право на встъпилия в правата на застрахования застраховател е да прецени срещу кого да предяви иска си. За него не съществува задължение да насочи иска първо срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Поради това не е необходимо въззивният съд да излага доводи във връзка с начина на упълномощаване на С. И. от собственика на управлявания от него лек автомобил. В този смисъл цитираното и проложено от касатора решение № 556 от 04.10.2005г. по т. дело № 42/2005г. на ВКС, ТК е неотносимо към спора.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 143 от 08.07.2008г. по гр. д. № 3695/2007г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивно отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.