O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
С., 11.04.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1445/2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 54879/ 26.07.2010 година на И. Г. М., А. Н. Д., Н. Н. Д. , Д. Н. Бояджиева, К. Г. М., Л. С. Д., С. С. Т., А. С. Т., С. С. Т., В. В. Д. , Г. А. Д. , В. О. Д. , А. О. Д., А. Г. Л. , Л. Д. Л., М. А. Ф., С. А. К., П. Б. В., Й. С. И., К. С. В., за всичките адв. С. С. -САК срещу въззивно Решение от 16.06.2010 година, постановено по гр. възз.д. Nо 819/2009 година на С. градски съд.
С посоченото въззивно решение е оставено в сила Решение от 15. 07. 2008 година постановено по гр.д. Nо 18 /2007 година на СРС 51 с/в по отхвърлените искове по чл. 108 ЗС на ищците/ касатори/ като наследници на В. Т. М.- бивш собственик на земеделски имот – НИВА от 2 150 дка, съставляваща имот пл. Nо 2638 к.л.740 по КП от 1950 година с площ от 1 065 дка и 750 кв.м., попадащи в УПИ –II -165 от кв. I по плана на в.з. ”М. долина”,възстановени[населено място] Nо 6643/25.05.2005 година на О. „О. купел”, след като е прието, че същите не са доказали / а доказването на тези факти е в тежест на ищцовата страна / идентичност на претендирания имот с този , по нотариалния акт на наследодателката от 1943 година – по разписен лист имотът е записан на друго лице , а е налице съвпадение само по две граници, установено в рамката на проведения косвен съдебен контрол на административната реституционната процедура , както и поради обстоятелството, че ответниците са придобили имота на основание придобивна давност.
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила, отменително основания по см. на 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се мотивира с довод , че процесуално-правните въпроси , касаещи признаване правото на собственост върху реституиран имот/ земеделска земя/ с решение органа на поземлената собственост за доказване на правото на ищеца и установяване идентичност, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, касаещо тежестта на доказване собствеността , когато има издадена позитивно решение в полза на ищците – сочи се Решение Nо 952/ 20.09.2007 година по гр.д. Nо 999/2006 г. на ВКС-I. отд. , Решение Nо 55 / 12.02.1999 година по гр.д. Nо 5726/2007 година на ВКС- II отд. и Решение No 939/ 22.06.2006 година по гр.д. Nо 1317/2005 година на ВКС- IV отд. и Решение Nо 1149/07.10.2008 година по гр.д. Nо 4794/ 2007 година на ВКС- V отд.
Поддържа се , че е налице и основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК- при провеждане на процесуалните действия по установяване на правно значимите факти- не се сочи друга задължителна съдебна практика освен ТР 1/1997 година.
По делото е подаден отговор на касационната жалба от И. и Е. И. чрез адв. Д.Г.- АК В. с който се поддържа, че не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване , обжалваното решение е съобразено с практиката на съдилищата, а по същество – релевираните основания за отмяна са неоснователни.
Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв./ до изм. ДВ. бр.100/2010 г./ , преценено с оглед характера на иск – вещен и данните по данъчната оценка на имота от 3 600 лв.
Настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на законодателя относно допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 и т. 2 ГПК- наличие на противоречива съдебна практика и разрешени процесуални въпроси в противоречие със задължителната съдебна практика.Задължителната съдебна практика по въпросите за възможността , в рамките на гражданско-правния спор да бъде осъществен косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт е обобщена с ТР 6/2005 година на ОСГК на ВКС, а по въпросите кому принадлежи доказателствената тежест за установяване правно-релевантните факти при заявен ревандикационен иск, е налице трайно и безпротиворечиво прилагана съдебна практика. Цитираното инцидентно решение на състав на ВКС , постановено по реда на чл. 218а б.”а” ГПК / отм./ не може да обуслови предпоставките за селекция по т.2 на чл. 280 ал.1 ГПК, именно поради съществуването на задължителна съдебна практика и при условие , че поставените процесуално правни въпроси – за разпределение на доказателствената тежест за установяване в процеса на оспорено право на собственост , за зачитане доказателствената сила на неоспорени писмени доказателства касаещи индивидуализацията на възстановена земеделска земя по ЗСПЗЗ са въпроси, който съдът е обсъдил с обжалваното въззивно решение в пълно съответствие с установена практика на ВКС.
Не може да се приеме , че е налице и основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Поддържаната теза , че при провеждане на процесуалните действия по установяване на правно значимите факти, е допуснато нарушение на задължителна съдебна практика – ТР 1/1997 година ОСГК на ВКС, е необоснована от гл.т. на посочен конкретен процесуално-правен проблем , свързан с предмета на цитираното тълкувателно решение.
По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК във вр. с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 54879/ 26.07.2010 година заявена от И. Г. М., А. Н. Д., Н. Н. Д. , Д. Н. Бояджиева, К. Г. М., Л. С. Д., С. С. Т., А. С. Т., С. С. Т., В. В. Д. , Г. А. Д. , В. О. Д. , А. О. Д., А. Г. Л. , Л. Д. Л., М. А. Ф., С. А. К., П. Б. В., Й. С. И., К. С. В., чрез адв. С. С. -САК срещу въззивно Решение от 16.06.2010 година, постановено по гр. възз.д. Nо 819/2009 година на С. градски съд по отхвърления ревандикационен иск.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :