О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София, 12 март 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 359/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма]-клон „Горна Т.”-Стара З., [населено място], чрез процесуален представител главен юрисконсулт М. К., против въззивно решение на ОС-Хасково № 341/2.10.2013 г., постановено по гр. д. № 590/2013 г.
С обжалваното решение е отменено решение на Районен съд-Хасково № 484/22.06.2013 г., постановено по гр. д. № 813/2013 г., вместо което е постановено друго решение, с което са уважени предявените от И. С. И. ЕГН [ЕГН] против [фирма]-клон „Горна Т.”, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Формулирани са следните правни въпроси: 1. Подлежи ли на съдебен контрол легитимността на синдикалния орган или на синдикалната организация при прилагане на закрилата на работника на основание чл. 333, ал. 3 и ал. 4 КТ; 2. Подлежи ли на съдебен контрол даденото от синдикалния орган съгласие по отношение на мотиви и спазване на определена процедура по приемането му в производството по чл. 344, ал. 1 КТ. В аспект на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК са посочени: Р. № 48/29.01.2010 г. по гр. д. № 5061/2008 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 417/12.07.2010 г. по гр. д. № 788/2009 г., ВКС, ІV г. о. и Р. № 375/1.06.1988 г. по гр. д. № 267/1988 г., ВС, ІІІ г. о., копия от които са приложени към изложението. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с разрешенията на поставените въпроси в горецитираните решения. В аспект на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е поставен въпроса: Счита ли се преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ с протокол от проведена среща между председателите на синдикалните организации на К. и КТ „Подкрепа” в [фирма]-клон „Горна Тунжда”-Стара З. и ръководството на [фирма]-клон „Горна Т.”-Стара З. с обективирана волята на синдикалния орган, при липса на предвидени в КТ и К. форма и начин, по който следва да бъде изискано и съответно дадено предварителното съгласие за уволнението от съответния синдикален орган в клона на дружеството.
За ответника по касация И. С. И. е подаден писмен отговор от процесуалния му представител адвокат В. П.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Позовава се на съдебна практика на Върховния касационен съд и се прилагат копия от решения. Претендира се присъждане на направените за касационната инстанция разноски по приложен договор за правна защита и съдействие № 5/ 19.11.2013 г. и списък за разноски.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел за безспорно установено, че трудовото правоотношение между страните за длъжността „организатор механизация, автотранспорт и ремонти” е прекратено със заповед № 4/1.02.2013 г. на основание „съкращаване на щата” по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ; ищецът е член на синдикалната организация към К. и се ползва със синдикална закрила на основание чл. 333, ал. 4 КТ вр. чл. 14.8 от БКТД; по делото не е представено надлежно обективирано решение на съответния орган на синдикалната организация на К. при работодателя с дадено предварително съгласие за уволнението по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ; представеният по делото протокол от 1.02.2013 г. отразява съвместно взети решения на комисия, съставена от председателите на синдикалните организации на К. и КТ „Подкрепа” в [фирма], клон „Горна Т.”, съвместно с ръководството на дружеството. Комисия в посочения персонален състав /ръководители на различни синдикати и ръководството на работодателя/ няма правомощия за даване на предварително съгласие според изискването на чл. 333, ал. 4 КТ, съгласно която разпоредба и съгласно К. съгласието се дава само съответния орган на синдикалната организация при работодателя. В крайна сметка въззивният съд е приел, че закрилата на ищеца като синдикален член не е преодоляна и липсата на валидно съгласие преди уволнението опорочава последното.
Въпросите, формулирани с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са правни въпроси и е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. с разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Не е налице, обаче, специалното основание за допустимост по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно повдигнатите с изложението въпроси да са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Посочените правни въпроси въззивният съд е разрешил в съответствие с разрешението, дадено с ТР № 4/17.12.2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, с което по задължителен за съдилищата начин е прието, че предварителното съгласие за уволнението по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ се дава от съответния синдикален орган в предприятието, с което работникът или служителят е в трудово правоотношение. Валидно е даденото предварително съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ, което изразява волята на колективния синдикален орган в предприятието във връзка с уволнението на всеки конкретен работник или служител. Писменото уведомление на работодателя за взетото от колективния синдикален орган решение относно съгласието/несъгласието за уволнението може да бъде направено еднолично от председателя на синдикалния орган с писмо- удостоверителен документ, изразяващ волята на колективния орган, според легалния израз на закона в чл. 333, ал. 4 КТ „…след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието”.
С оглед на изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски в размер на сумата 400.00 лв.-заплатен хонорар на един адвокат по договор за правна защита и съдействие № 5/19.11.2013 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Хасково № 341/2.10.2013 г., постановено по гр. д. № 590/2013 г. по касационна жалба на [фирма]-клон „Горна Т.”, [населено място].
ОСЪЖДА [фирма]-клон Горна Т.-Стара З., седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ЕИК 8311600780150, управител инж. Ф. николаев Шукаров да заплати на И. С. И. ЕГН [ЕГН], [населено място], Хасковска област, [улица] сумата 400.00 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: