О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София 13.05. 2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3631/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. Ч., [населено място], приподписана от адвокат Д. Д. – назначен за особен представител по реда на чл. 23 и сл. от Закона за правната помощ, срещу решение № 106 от 30.05.2018 г. по възз.гр.д. № 5/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 460 от 15.11.2017 г. по гр.д. № 1080/2013 г. на Окръжен съд – Плевен. С първоинстанционното решение е отхвърлена като неоснователна молбата на касатора с вх. № 12199/12.10.2017 г. за допълване на решение № 360 от 27.09.2017 год. по гр.д. № 1080/2013 г. на Окръжен съд – Плевен с искане за произнасяне на изричен диспозитив в решението по първия предявен иск относно отговорността на Прокуратурата на Република България.
Ответникът по жалбата ОД на МВР – Русе, е подал писмен отговор чрез юрисконсулт Г. Л. Д., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване. Заявява претенция за разноски.
Ответникът по жалбата Прокуратурата на Република България – не представя отговор по касационната жалба в законоустановения срок.
С обжалваното въззивно решение № 106 от 30.05.2018 г. по възз.гр.д. № 5/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново е потвърдено решение № 460 от 15.11.2017 г. по гр.д. № 1080/2013 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, постановено в производство по чл. 250 ГПК. С първоинстанционното решение е оставена без уважение молбата на Г. А. Ч. за допълване на решение № 360 от 27.09.2017 г. по гр.д. № 1080/2013 г. на Окръжен съд – Плевен. С последното решение молбата му от 15.09.2017 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 459 от 08.10.2014 г. по гр.д. № 1080/2013 г. на Окръжен съд – Плевен, съдържаща искане да се постанови ново решение, с което ответниците ОД на МВР – Русе и Прокуратурата на Република България да се осъдят общо за 57 758, 46 лв. – обезщетение за имуществени вреди и за 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 2005 г. до нейното окончателно изплащане, е отхвърлена.
Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 250 ГПК за допълване на решението, с което е отхвърлена молбата на Г. А. Ч. за поправка на очевидна фактическа грешка. Първоинстанционният съд се е произнесъл по цялото искане на страната. Освен това по реда за допълване на решение не може да променя вече формираната воля на съда, да се пререшава спорът по същество или да се поправят грешки в мотивите на съдебния акт.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 106 от 30.05.2018 год. по в. гр. дело № 5/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните предпоставки за това. В подадената касационна жалба се поставят въпросите коя е правилната квалификация на предявения иск и кой съд е компетентен да разгледа производството, както е заявено ведно с направеното уточнение. Допълнително в отделна молба е поставен въпросът – форма на проява на злоупотреба с процесуални права ли е избраната зашита по чл. 247 и чл. 250 ГПК. Формулираните въпроси са общи и абстрактни. Същите не са обусловили решаващата воля на въззивния съд относно предпоставките за допълване на решение по реда на чл. 250 ГПК и не могат да се свържат с конкретно правно разрешение, обективирано в обжалвания съдебен акт. Ето защо трябва да се приеме, че в приложеното изложение не са поставени правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а единствено са изброени допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 100 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 106 от 30.05.2018 г. по в. гр. дело № 5/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Г. А. Ч., [населено място], да заплати на ОД на МВР – Русе 100 лв. деловодни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.