2
определение по гр.д.№ 2257 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София, 15.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 2257 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. Л. против решение № 22 от 27.01.2016 г. по в.гр.д.№ 566 от 2015 г. на Ловешкия окръжен съд, въззивен граждански състав, с което е потвърденото решение № 105 от 14.09.2015 г. по гр.д.№ 752 от 2014 г. на Тетевенския районен съд.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
1. Неспазените правни норми с императивен характер по ГПК в раздела „Нотариални производства“ представляват ли нарушение на материалния закон ?
2. Нищожните нотариални удостоверения, визирани в чл.576 ГПК, респ.чл.472 ГПК /отм./, водят ли до нищожност на нотариалния акт, при изготвянето на който са допуснати ?
Ответниците по жалбата В. Ц. В. и П. Н. В. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са били отхвърлени предявените от Ц. Г. Л. срещу В. Ц. В. и П. Н. В. обективно съединени искове:
– с правно основание по чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД във връзка с чл.475, ал.1 ГПК /отм./ и чл.472, предл.2 ГПК /отгм./ за прогласяване нищожност на сделката по нотариален акт № 42 от 17.10.2003 г. поради нищожност на нотариалното действие и неспазване на предписаната от закона форма за сключване на нотариален акт,
– с правно основание чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД за прогласяване на нищожност на сделката по нотариален акт № 42 от 17.10.2003 г. като сключена без основание поради неплатена цена на имота, предмет на тази сделка,
– с правно основание 26, ал.2, предл.5 ЗЗД за прогласяване на нищожност на сделката по нотариален акт № 42 от 17.10.2003 г. поради неговата симулативност като прикриващ договор за дарение,
– с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване спрямо ответниците на правото на собственост на Ц. Г. Л. върху имота, предмет на сделката по нотариален акт № 42 от 17.10.2003 г. и
– с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата 180 000 лв., представляваща стойност на имота по нотариален акт № 42 от 17.10.2003 г.
Първият от тези искове е отхвърлен, тъй като съдът е приел, че ищцата, чиято е била доказателствената тежест, не е представила доказателства за допуснати нарушения от нотариуса при изповядване на сделката по нотариален акт № 42 от 17.10.2003 г.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение, поставените от касаторката правни въпроси не са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили изводите на съда в обжалваното решение: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от ищцата искове, не защото неспазването на правни норми с императивен характер по ГПК в раздела „Нотариални производства“ не представлява нарушение на закона и нищожността на нотариалното удостоверение на нотариуса по чл.576 ГПК, респ.чл.472 ГПК /отм./ не води до нищожност на нотариалния акт, при изготвянето на който са допуснати, а защото по конкретното дело липсват каквито и да било доказателства, че при изготвянето на нотариален акт № 42 от 17.10.2003 г. са допуснати нарушения на нормите на ГПК, уреждащи реда за извършване на нотариалните удостоверения и че са извършени нищожни нотариални удостоверения по чл.576 ГПК, респ.чл.472 ГПК /отм./.
Поради това и тъй като касаторката не е посочила други конкретни правни въпроси от значение за делото, както и поради това, че настоящият състав на ВКС не може да поставя служебно други въпроси, извън посочените от касаторката, освен когато се касае за нищожност или недопустимост на съдебното решение, съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22 от 27.01.2016 г. по в.гр.д.№ 566 от 2015 г. на Ловешкия окръжен съд, въззивен граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.