ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 370
гр. София, 15.07.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2425 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 280 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ищеца Б. А. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по отношение на частичното отхвърляне (за разликата над уважения размер от 20000 лв.) на предявения срещу ЗД „Бул инс“ АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. § 22 КЗ за заплащане на сумата 30000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Отговор на жалбата от страна на ответника не е подаден.
След преценка на изложените основания по чл. 280 ГПК касационната инстанция прие, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
1. За да намери за неоснователен разглеждания иск в отхвърлената част, въззивният съд е приел, че справедлив съгласно чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението е сумата от 30000 лв., но на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД същото следва да бъде намалено с 1/3 поради това, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредата.
Решаващия извод за наличие на принос от страна на ищеца въззивният съд е обосновал с приетите за установени обстоятелства, че ищецът е предприел пресичане на еднопосочно пътно платно на необозначено за това място (при липсата на пешеходна пътека и пешеходен светофар) и е навлязъл внезапно на пътното платно при ограничена видимост (доколкото лявата лента за движение е била заета от спрели в изчакване на разрешителен сигнал на светофара превозни средства), които е квалифицирал като нарушения по чл. 113, ал. 1 и чл. 114, т. 1-2 ЗДП.
2. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице неправилност в посочения по-горе смисъл. Извод за липса на очевидна неправилност следва и от изложените от самия жалбоподател аргументи в тази насока, доколкото наличието на основание по чл. 280, ал. 2 ГПК се обосновава не със съображения, извлечени от самото решение, а с доводи за недоказаност ищецът да е навлязъл внезапно на пътното платно и за доказаност на липсата на пешеходна пътека на мястото на произшествието, както и с правни доводи, свързани с тези обстоятелства – въпроси, чието решаване предполага проверка на събраните по делото доказателства, т. е. изключва наличието на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
3. Не е налице и посоченото от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС.
Първият и третият от поставените въпроси – представлява ли нарушение на правилата за движение по пътищата, което да води до съпричиняване на вредоносния резултат, пресичането на двулентово пътно платно при липсата в близост на пешеходна пътека, пешеходен светофар и подлез – не съответства на решаващите изводи на въззивния съд. Въззивният съд е преценил предприетото от ищеца пресичане на необозначено за това място като нарушение на чл. 113, ал. 1 ЗДП, имплицитно приемайки, че не са налице основанията за прилагане на изключението по ал. 2. Последното освобождава пешеходците от задължението за пресичане на пешеходна пътека, но когато в населено място пресичаното пътно платно е двулентово двупосочно, т. е. с по една лента за движение във всяка посока, докато решаващите правни изводи на въззивния съд са обусловени от приетото за установено, че пътното платно е било еднопосочно с повече от една лента за движение в тази посока. Поставеният въпрос не държи сметка за условието „двупосочност на движението“, поради което така, както е формулиран, не съответства на решаващия извод на въззивния съд, съответно не може да се приеме, че е налице произнасяне по такъв въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не съответства на решаващите изводи на въззивния съд и поставеният въпрос за правото на пешеходците да се движат по участъци от пътното платно, забранени единствено за превозни средства, тъй като въззивният съд не е приел да е налице такова нарушение от страна на ищеца.
Същото се отнася и до поставения четвърти въпрос за възможността да се приеме съпричиняване при липса на доказателства за поведение на пострадалия в нарушение на правилата за движение – така формулиран, въпросът е хипотетичен, а и не съответства на решаващите изводи на въззивния съд, основани на приетото за установено внезапно пресичане на необозначено място, т. е. не при липса на съответното поведение на пострадалия в отклонение от правилата за движение, каквато е предпоставката на въпроса.
Също общо формулирани и без връзка с конкретните правни изводи на въззивния съд са и останалите въпроси относно предпоставките за наличието на съпричиняване и тяхното значение за настъпването на крайния резултат.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1445/11.06.2018 г. по гр. д. № 5497/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, 10 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: