5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
С., 16.05. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2756 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 3860/5.ІV.2013 г. на застрахователя [фирма]-С., подадена против частта от решение № 274 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 18.ІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 3146/2012 г., с която това д-во е било осъдено – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ – да заплати на Е. П. Х. от С. обезщетение в размер на сумата от 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева) за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на неговия баща П. Хр. И. при ПТП, настъпило на 27.ІІІ.2009 г. по вина на застрахования водач /делинквент/ О. К. К. и ведно със законната лихва върху главницата на това обезщетение, считано от датата на вредоносното събитие и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на застрахователя касатор са за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част както в нарушение на материалния закон /чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 154, ал. 1 ГПК/. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който прекия иск на Е. П. Х. от С. срещу застрахователя да бъде отхвърлен изцяло, ведно с присъждане на всички направени от търговеца по делото разноски или, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел І от текста на жалбата, застрахователното д-во обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., в ППВС № 7/77 от 4.Х.1978 г., както и на постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговите търговска и гражданска колегии (Решение № 59/10.ІV.2010 г. на ІІ-ро т.о.; Решение № 831/18.ХІІ.2010 г. на ІV-то г.о.; Решение № 589/16.ХІ.2010 г. на ІV-то г.о.; Решение № 261/31.ІІІ.2010 г. на ІІІ-то г.о. – всички непредставени по делото), по четири материално- и процесуалноправни въпроса, както следва: 1/ Как следва да се определя справедлив размер на обезщетението с оглед на чл. 52 ЗЗД и обстоятелствата, които обуславят това?; 2/ Кога може да се приеме за доказан определен факт в гражданския процес с оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК?; 3/ Неправилно ли е решение на съд, което не е съобразено с разясненията на ТР № 7/1978 г. на ОСГК на ВС на НРБ?; 4/ Ако икономическата конюнктура в страната е критерий за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, то в условията на икономическа криза – световна и национална – следва ли да се намаляват обезщетенията за неимуществени вреди, определени по реда на чл. 52 ЗЗД и съдебната практика отразява ли правилно състоянието на икономиката и застрахователния пазар при определяне на обезщетенията?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Е. П. Х. от С. писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на застрахователя [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи прекия иск на Е.П. Х. с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ до размер на сумата от 60 000 лв. и да го отхвърли за разликата до пълния предявен размер на търсеното обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лв., САС е приел, че възражението на застрахователя настоящ касатор по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е останало недоказано, а при определяне на справедливото дължимо обезщетение са били съобразени:
1/ Родствената връзка между загиналия при процесното ПТП и ищеца, която е от първа степен на правата низходяща линия /баща и син/;
2/ Характерът на съществувалите между тях отношения на обич и привързаност;
3/ Обстоятелството, че към датата на инцидента двамата са живеели заедно в общ дом и не са имали собствени семейства;
4/ Напредналата възраст на починалия към датата на вредоносното събитие, но заедно с това и доброто му общо здравословно състояние;
5/ Начинът, по който ищецът Е. П. Х. е приел в емоционален план смъртта на своя баща.
Следователно само първият от формулираните от касатора общо 4 правни въпроса е бил предмет на произнасянето на САС с атакуваната осъдителна част на постановеното от него решение – като надлежно включен в предмета на спора по делото. Не е налице обаче твърдяното противоречие между произнасянето на САС с осъдителната част на постановеното от него решение и практиката на ВКС, обективирана в т. 11 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г. по същия правен въпрос. Напротив, в атакуваната си осъдителна част решението на САС е постановено в точно съответствие с изискването, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди и те конкретно да бъдат посочени в мотивите към съдебния акт.
Следващите два правни въпроса /пор. №№ 2 и 3/ представляват единствено повторение на оплакванията за нарушаване на материалния закон и за допуснати от състава на въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, но не и основания за допустимост на касационния контрол. Отделно от това ще следва да се посочи, че „тълкувателно решение № 7/1978 г. на ВС” не съществува в правния мир.
Що се отнася до последния /четвърти/ правен въпрос, релевиран в изложението на застрахователя настоящ касатор, той е с изцяло хипотетичен характер, т.е. не е бил надлежно включен в предмета на спора по делото посредством становище в такъв смисъл в отговора на исковата молба (с вх. № 22121/15.ІІІ.2011 г.). Освен това решението /№ 59/29.ІV.2010 г./ на състав от второ отделение ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, на което застрахователят се позовава в изложението си, дори не съществува в правния мир. Нещо повече, хипотетичният въпрос дали в условията на икономическа криза – световна и национална – обезщетенията за неимуществени вреди, определяни по реда на чл. 52 ЗЗД, следва да бъдат намалявани и така съдебната практика да „отразява правилно състоянието на икономиката и застрахователния пазар”, намира своя отговор в разпоредбата на § 27, ал. 2 от ПЗР на КЗ, според която ако до 1.І.2010 г. по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие при едно пострадало лице са били до размер на 700 000 лв., то след горепосочената дата (отнасяща се за процесния случай) този лимит възлиза вече на 1 000 000 лв. /един милион лева/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 274 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 18.ІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 3146/2012 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2756 по описа за 2013 г.