О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
гр.София, 17.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на десети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис И.
като разгледа докладваното от Борис И. ч.гр.д. № 340/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 вр. ал.1 от ГПК.
Образувано е по две частни жалби на Д. И. М. и В. Д. М..
С частна жалба вх. № 3524/ 10.02.2010 г. се атакува разпореждане на Пловдивски окръжен съд № 780 от 27.01.2010 г. по гр.д. № 2799/ 2009 г., с което е върната на жалбоподателите частната им жалба срещу разпореждане от 05.01.2010 г. по съображения, че същата е просрочена. Д. и В. М. поддържат, че изводът на съда за редовното им уведомяване на 14.01.2010 г. за разпореждането от 05.01.2010 г е неправилен, тъй като преписи от това разпореждане не им били връчени. Такива преписи били получени от адвокат Т, обаче неговото пълномощно било оттеглено, съответно той не бил ангажиран да приема от тяхно име преписи от съдебни книжа и да им ги предава. Освен това призовките били изпратени до домашните им адреси, а адресът на Д. М. дори бил посочен погрешно. След като препис от разпореждането не им е редовно връчен, считат че за тях не е започнал да тече срок за обжалване на акта от 05.01.2010 г., съответно че не е имало основание жалбите им срещу него да бъдат върнати.
С частна жалба вх. № 9618/ 22.04.2010 г. В. и Д. М. атакуват определение на Пловдивски окръжен съд № 1* от 07.04.2010 г. по гр.д. № 2799/ 2009 г., с което е оставена без уважение молбата им за възстановяване на срока за обжалване на разпореждането от 05.01.2010 г. Частните жалбоподатели поддържат, че не са обсъдени доводите им за това, че адвокат Т не им е предал съобщението за разпореждането и не им е дадена възможност да докажат тези доводи. Молят определението от 22.04.2010 г. да бъде отменено и срокът за обжалване да им бъде възстановен.
Ответната по частните жалби страна – „К” О. – не взема становище.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частните жалби за допустими, обаче разгледани по същество същите се явяват неоснователни.
В. и Д. М. са обжалвали решение на Пловдивски окръжен съд № 1* от 01.12.2009 г. по гр.д. № 2799/ 2009 г. с жалби, постъпили в съда на 09.12.2009 г. На 11.12.2009 г. на жалбоподателите са дадени указания в седмичен срок да представят по делото доказателство за внесена държавна такса, а на 05.01.2010 г., след като е констатирал неизпълнение на дадените указания в законния срок, съдът е постановил разпореждане № 105 от същата дата за връщане на жалбите им. Съобщение за това разпореждане е връчено лично на Д. М. на 14.01.2010 г. и на адвокат Т, като пълномощник на В. М. , също на 14.01.2010 г. Срокът за обжалването му е изтекъл на 21.01.2010 г., без в рамките на този срок разпореждането от 05.01.2010 г. да е атакувано. Частна жалба срещу това разпореждане е подадена на 25.01.2010 г. и с обжалваното в настоящето производство разпореждане от 27.01.2010 г. тя законосъобразно е върната като просрочена.
Няма основания за отмяна на това разпореждане, тъй като жалбата от 25.01.2010 г. е подадена след изтичане на законните срокове по отношение и на двамата жалбоподатели. Неоснователни са доводите им, че съобщение за разпореждането от 05.01.2010 г. не им е редовно връчено. Д. М. е получил препис от това разпореждане лично (а не чрез пълномощник) на 14.01.2010 г. Без значение е обстоятелството как е посочен личният му адрес в призовката. Съществено е това, че преписът е получен, което е удостоверено с подписа на връчителя и на получателя на съобщението. В. М. е получил препис чрез пълномощника си Т. С. И това връчване е редовно, независимо от това какъв е адресът, посочен в призовката, щом като адресатът го е приел без забележки. Касателно доводът, че пълномощията на адвокат Т са били оттеглени, съдът констатира, че по делото няма никакви доказателства това да е сторено до 14.01.2010 г. и да е доведено до знанието на съда. Съгласно чл.35 изр.2 от ГПК, връчването на преписа на този пълномощник е редовно и от този момент е започнал да тече срокът за обжалване.
Искането за възстановяване на този срок също е неоснователно. Ирелевантно е дали адв. Т е предал съобщенията, които е получил редовно от името на В. М. , на техния адресат. Това е въпрос на отношения между адвокат и клиент, като за неизпълнение на задължения по тези отношения изправната страна може да търси отговорност. Обаче каквито и да са тези отношения, това не може да засегне редовността на връчването, поради което отказът за събиране на доказателства за факта за предаване на съобщението и преписа от адв. С на доверителя му не е направен в нарушение на закона.
Следователно както разпореждането от 27.01.2010 г., така и определението от 07.04.2010 г., са законосъобразни съдебни актове, които следва да бъдат потвърдени.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Пловдивски окръжен съд № 780 от 27.01.2010 г. по гр.д. № 2799/ 2009 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение на Пловдивски окръжен съд № 1* от 07.04.2010 г. по гр.д. № 2799/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: