О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София, 18.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 05.04.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1006/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] против определение на Варненския апелативен съд № 604 от 30.11.2012 год., по в.т.д.№ 598/ 2012 год., с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по ч.т.д.№ 569/2012 год. на Варненския апелативен съд, или на производството по в.т.д.№ 332/2012 год. по описа на същия съд.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон.
Основно частният жалбоподател възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е приложимо при всяка връзка между делата, вкл. субективен идентитет и идентитет във фактическата обстановка по предявени искови претенции, основани на чл.74, ал.1 ТЗ.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови спиране на производството по в.т.д.№ 598/ 2012 год. , образувано по подадена от Л. И. К. частна жалба срещу първоинстанционното определение на Варненския окръжен съд № 4002 от 24.08.2012 год., по т.д.№ 3132/2011 год., с което е прекратено производството по делото по предявения от частния жалбоподател иск по чл.74 ТЗ срещу ТД [фирма] за отмяна на решенията на ОС на съдружниците от 09.12.2011 год., като недопустимо, въззивният съд е приел, че доколкото във В. и във Варненския апелативен съд, считано от 2010 год. е налице каскадно образуване на дела между същите страни на същото основание за отмяна на различни решения на ОС на съдружниците и в поне четири от тях е налице идентична с разглежданата по процесния правен спор фактическа обстановка и идентични становище на страните дали е настъпило прекратяване на членственото правоотношение на съдружника К. по реда на чл.517, ал.3 ГПК – факт е от значение за активната му процесуалноправна легитимация по чл.74, ал.1 ТЗ, то за да се преустанови противоречивото разрешаване на тези въпроси следва да се изчака приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по в.т.д.№ 332/2012 год., или в.ч.т.д.№ 569/2012 год.. Изложени са съображения че при евентуално допускане на касационното обжалване възприетото от ВКС разрешение на същите тези въпроси по реда на чл.290 и сл. ГПК, респ. чл.274, ал.3 ГПК би било задължително за долустоящите съдилища.
Определението е неправилно.
Доводите на въззивната инстанция относно наличието на елементите от фактическия състав на чл.229, ал.1, т.4 ГПК не се споделят от настоящия съдебен състав, тъй като са лишени от основание в процесуалния закон.
По силата на цитираната правна норма, аналогична на чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/ отм./, производството по делото се спира, когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението по което е от значение за правилното решаване на спора.
Тълкувана по правилата на езиковото тълкуване разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК позволява да се приеме, че във всички случаи връзката между делата е на обусловеност помежду им и в този смисъл само наличието на висящ преюдициален спор е процесуална пречка за разглеждане на обусловеното от същия, друго висящо гражданско или търговско дело.
Следователно обстоятелството, че при действащата процесуална уредба на исковото производство липсва законова възможност да се признае за допустимо спиране на осн. чл.229, ал.1,т.4 ГПК при наличие на друга връзка между делата, изключва приложимостта на соченото основание и при субективна идентичност на споровете, независимо от съображенията за целесъобразност.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че с чл.213 ГПК законодателят е създал самостоятелна правна възможност за служебно съединяване на делата в едно производство, когато те са висящи пред един и същи съд и на страната на ищеца и на ответника участват едни и същи лица,респ. когато тези дела имат връзка помежду си, позволяваща постановяването на общо решение по тях.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 604 от 30.11.2012 год., по в.т.д.№ 598/ 2012 год. на Варненския апелативен съд за спиране на производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по ч.т.д.№ 569/2012 год. на Варненския апелативен съд, или на производството по в.т.д.№ 332/2012 год. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на Варненския апелативен съд за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия по разглеждането му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: