2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София, 02.08.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2795 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на Л. Й. И., с адрес в [населено място], обл. П., представлявана от адв. П. Б., против определение № 182 от 4 юни 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 619/2018 г. по описа на ІІІ г.о., ВКС, с което се връща частна жалба на И. срещу определение № 144 от 2 април 2018 г. по същото частно гражданско дело на ВКС.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на акта на ВКС, тъй като съдът не е обсъдил мотивите към жалбата, че изводите на съдебния състав са в противоречие с нормата на чл. 61, ал. 2 ГПК, а и не е изпълнено задължението по чл. 267, § 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, защото съдът е трябвало да се произнесе по въпрос относно тълкуването на договора, както и валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, и така да сезира Съда на Европейския съюз.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от адв. Р. М., в отговор на частната жалба излага доводи за правилността на обжалваното определение.
С обжалваното определение съставът на ВКС приема, че частната жалба е недопустима, тъй като определението, срещу което е подадена, не подлежи на обжалване – с определението, с което не е допуснато касационно обжалване поради това, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито за този вид определения такава възможност е посочена изрично в закона, доколкото с тях се извършва подбора на частните касационни жалби, които да бъдат допуснати до разглеждане.
Частната жалба е неоснователна.
Производството по селекция на касационните жалби представлява предварителна и задължителна фаза на касационното производство, уредено с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. С определението си по чл. 288, респективно по чл. 274, ал. 3 ГПК, касационният състав извършва проверка на касационната жалба и приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за наличието на критериите, заложени в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Следователно в хода на това производство Върховният касационен съд разглежда заявеното искане да бъде допуснато касационно обжалване на постановения въззивен съдебен акт и се произнася по неговата основателност, и ако се окаже основателно, то съдът разглежда жалбата по съществото на спора. Ето защо, определението по чл. 288, респективно по чл. 274, ал. 3 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване, не прегражда развитието на производството по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това, неговата обжалваемост не е изрично предвидена и в процесуалния закон, както изисква чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Правото на жалба срещу определението на касационния състав, постановено във фазата по селекция на касационните жалби, следва да се отрече и по аргумент от чл. 296, т. 3, пр. първо ГПК, според която разпоредба в сила влизат решенията, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане. От изложеното се налага изводът, че с постановяване на определението, с което не е допуснал касационно обжалване, Върховният касационен съд се е произнесъл по окончателен начин, с което и инстанционният контрол на въззивното съдебно решение е изчерпан. Поради това и жалбата, насочена срещу определението на касационния съд, е върната правилно. Накрая следва да се отбележи, че запитване по реда на чл. 628 ГПК – когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, се инициира от страната или служебно от съда. В случая искане за отправяне на преюдициално запитване от страна на жалбоподателката в процедурата по чл. 274, ал. 3 ГПК, не е правено. От друга страна, ВКС е длъжен да отправи запитване (тъй като неговия съдебен акт не подлежи на обжалване) за тълкуване винаги, когато се постави въпрос за валидност на акт по чл. 628 ГПК, какъвто случай настоящият не е, или когато отговорът на въпроса не произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейския съюз или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова неясни, че будят съмнение. Очевидно в настоящия случай съставът на касационния съд не е намерил място за приложение на хипотезата на чл. 629, ал. 3 и 4 ГПК по процесното дело, поради което и подобно произнасяне няма.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 182 от 4 юни 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 619/2018 г. по описа на ІІІ г.о., ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: