О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София,21.03.2012г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджива
Боян цонев
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1302/2011г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от П. на РБ срещу решение от 11.05.2011г. по гр.д.№ 535/2011г. на АС София, в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОбВ.
Жалбоподателят – П. на РБ поддържа, че със същото е разрешен съществен материалноправен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения иск за разликата над 8 000 лева до присъдените 10 000 лева, които да бъдат заплатени солидарно от П. на РБ и СДВР-София, придставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления, за които е оправдан с влязла в сила присъда от 27.06.2007 г. по НОХД № 2909/2007 г. РС София. Искът е отхвърлен за разликата до 114 400 рева. Установено е по делото, че со постановление от 20.02.2007 г. А. С. – ищец в производството, е привлечен да отговаря за престъпления по чл. 316, пр. 2 във вр. чл. 308, ал. 2, пр. 1 от НК; по чл. 316, пр. 1 във вр. чл. 309, ал. 1, пр. 1 от НК и по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК. С присъда от 27.06.2007 г. по НОХД № 2909/2007 г. Софийският районен съд, е признал подсъдимия А. С. за невидовен в извършване на престъпленията по чл. 316, пр. 2, във вр. чл. 308, ал. 2, пр. 1 от НК и по чл. 210, ал. 1, т.5 във вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК и го е оправдал по обвиненитео за тези престъпления. С присъдата съдът е признал за виновен подсъдимия в извършване на престъплението по чл. 316, пр. 1 във вр. чл. 309, ал. 1, пр. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер от 1 000 лева. Установено е от протокола от проведеното открито съдебно заседание на 27.06.2007 г., че РС София се е произнесъл по взетата по отношение на подсъдимия мярка за процесуална принуда (в случая „задържане под стража”), като я е отменил и е разпоредил последният да бъде незабавно освободен от Софийски централен затвор и последният е освободен от затвора на 28.06.2007 г. Прието за установено от заключението на съдебно – психиатричната експертиза е, че при ищецът се установявало наличието на пост – травматично стресово разстройство в лека до умерена степен, свързано с неговото задържане. Съдът при всички тези данни е приел, че са налице основания за ангажиране отговорността на ответниците за част от повдигнатите на ищеца обвинения – т. е. материалноправното основание, пораждащо обективната отговорност на ответниците по иска. Изложил е съображения и за това, че съгласно разясненията, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, т. 2, предл. 1 и предл. 2 от ЗОДВПГ (сега хипотези на чл. 2, ал. 1 т. 2, предл. 1 и 2 от ЗОДОВ) включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение „задържане под стража”, като дължимото обезщетение е едно, независимо, че обвинението е съчетано със задържане на лицето под стража.
При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът е изходил от разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, съгласно която на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за справедливо обезщетение и го е определел в размер на 8000 лева. Прието е, че следва да се ангажира солидарната отговорност по чл. 2, ал. 1 т. 2, предл. 1 от ЗОДОВ на П. на РБ и СДВР, като обезщетението кумулира и дължимото се такова за задържането на ищеца под стража в наказателното производство включително, койно период е значителен.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване П. на РБ поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за критериите за определяне справедливо обезщетяване, по който въпроси има и противоречиво произнасяне на съдилищата- основания за допускане на касацинно обжалване по чл..280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
С оглед данните по делото и изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по материалноправния въпрос от значение за спора касаещ преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди именно в съответствие с практиката на ВКС. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най – пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на соченото в жалбата основание.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 11.05.2011г. по гр.д.№ 535/2011г. на АС София, в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОбВ, по жалба на П. на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: