О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София, 22.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2822 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Т. Т. срещу решение № 160/16.06.2014 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/, Гражданско отделение по в.т.д. № 99/2014 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Плевенски окръжен съд /ПОС/ по иск на настоящия касатор срещу И. Л. Л. по чл.627 вр. чл.626 ТЗ.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – И. Л. Л. оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди отхвърлителното решение на ПОС, ВТАС е приел, че ответникът И. Л. е бил едноличен собственик на капитала и управител на [фирма] – дистрибутор, на който [фирма] по силата на сключен договор е доставял за дистрибуция материали по посочени фактури, незаплатени от [фирма], за което вземане дистрибуторът е осъден с влязло в сила решение на Пловдивски окръжен съд от 07.02.2012 г. и издаден въз основа на него изпълнителен лист от 26.03.2012 г. Вземането не е изплатено в образувано изпълнително производство. Срещу [фирма] е открито производство по несъстоятелност с решение от 11.11.2012 г. от Плевенски окръжен съд /ПлОС/ по т.д. № 228/2012 г. с приета начална дата на неплатежоспособност 09.03.2011 г. [фирма] е обявено в несъстоятелност и производството е спряно на основание чл.632 ал.5 вр. ал.1 вр. чл.710 ТЗ. С последващо решение производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл. 632 ал.4 вр. ал.2 ТЗ и дружеството е заличено от Търговския регистър. С решение на Плевенски районен съд от 21.10.2013 г. по н.а.х.д. № 2474/2013 г.ответникът по настоящото дело И. Л. Л. е освободен от наказателна отговорност за осъществен състав по чл.227б ал.1 НК и е наложено административно наказание глоба от 1000 лв. по чл.78а ал.1 вр.чл.2 НК за неподадена молба в 30-дневен срок от спиране на плащанията за обявяване на неплатежоспособност. ВТАС е приел като безспорно установени обстоятелства, че неплатежоспособността на [фирма] е установена при съответна начална дата и в срока по чл.626 ал.1 ТЗ няма отправено искане по чл.625 ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност от И. Л. Л. като негов управител и представляващ, а към датата на постановяване на въззивното решение производството по несъстоятелност е прекратено и дружеството заличено от Търговския регистър, с което е отпаднала възможността за удовлетворяване на вземането за предавани за дистрибуция материали /сумата 64332.22 лв./. Според ВТАС не е установена причинна връзка между претендираната от ищеца вреда, изразяваща се в посочената по-горе сума на незаплатените материали, предадени на дистрибутора и забавата на ответника да поиска откриване на производство по несъстоятелност по реда и в сроковете на чл.626 ТЗ. Липсата на причинна връзка ВТАС е мотивирал с обстоятелството, че както към началната дата на неплатежоспособност,определена в решението на ПлОС за откриване производство по несъстоятелност от 11.11.2012 г., а именно 09.05.2011 г., така и след това дружеството не е имало активи, от които ищецът би могъл да се удовлетвори и които при открито производство по несъстоятелност и назначен синдик биха били съхранени в масата на несъстоятелност от него. Посочено е още, че не са събрани доказателства за наличие на стоки, доставени от ищеца в склада на дистрибутора, които след това са „изчезнали” съответно и причинна връзка между неудовлетвореното вземане и несвоевременното заявяване за неплатежоспособност. При това е направен извод, че настъпилата вреда е резултат на липсата на имущество, от което ищецът би могъл да се удовлетвори както в индивидуалното, така и в универсалното принудително изпълнение, но тази безспорна вреда не се намира в причинна връзка със забавата на ответника да подаде молба по чл.626 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос, а твърди противоречие с приложено решение /р. № 108/25.11.2011 г. по т.д. № 825/2010 г. на ВКС/ във връзка с предпоставките и успешно провеждане на иск по чл.627 ТЗ. Няма противоречие с това решение, относно предпоставките за предявяване на иск по чл.627 ТЗ. Неоснователността на иска е свързана не с предпоставки за предявяване на иска, различни от цитираното решение на ВКС, а само с недоказана причинна връзка между вредите, които безспорно са налице и несвоевременно подадената молба за откриване производство по несъстоятелност. Според ВТАС са установени липса на активи в дружеството, както към началната дата на неплатежоспособност, така и след това, при което липсва възможност за удовлетворяване в индивидуално или в универсално изпълнително производство. Щом това е така, не е налице разрешаване от въззивния съд на въпросите относно предпоставките за провеждане на иск по чл.627 ТЗ в противоречие с решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК /чл.280 ал.1 т.1 ГПК/, с каквото противоречие се обосновава и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за необходимост от уеднаквяване на съдебната практика. Не е налице и допълнителен критерий за секция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото посочената от касатора съдебна практика /р. № 108/25.11.2011 г. по т.д. № 825/2010 г. на ВКС/ е точно тълкувана и приложена, а наличието на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се обосновава от касатора именно с неточно тълкуване на тази съдебна практика.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТАС. Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, която не е поискала такива, нито има доказателства да е направила разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 160/16.06.2014 г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданско отделение по в.т.д. № 99/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.