2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
С., 22.07. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Д. Ц.
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 240/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
С разпореждане № 3442 от 12.04.2011 г. по в. гр. д. № 607/2010 г. на Варненския окръжен съд е върната касационната жалба с вх. № 11626 от 11.04.2011 г. /неправилно записано “2010 г.”/ на Общината [населено място] дол, срещу въззивното решение № 205 от 01.03.2011 г. по същото дело.
Срещу това разпореждане в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от касатора с искане то да бъде отменено като неправилно.
Ответникът по частната жалба И. Т. К. не е взел становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Предмет на касация е въззивно решение по иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост на недвижим имот с площ 1 700 кв. м. и данъчна оценка 4 460.80 лева според удостоверението на л. 10 от първоинстанционното дело. С оглед на тези данни и като се позовал на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, в сила от 21.12.2010 г., въззивният съд приел, че съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК решенията по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева не подлежат на касационно обжалване, поради което и върнал подадената от ответника по иска касационна жалба.
В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното разпореждане, тъй като производството е започнало по искова молба от 29.05.2009 г., при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 57 от 2007 г., според която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лева. Посочва се също така, че данъчната оценка е с оглед определяне на държавната такса. Правото на обжалване или т. н. достъп до съда е гарантирана конституционно призната възможност да се потърси публичноправна закрила.
Доводите са неоснователни.
Касационната жалба е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане, както правилно е приел и въззивният съд, тъй като в случая намира приложение разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 100/2010 г., която е в сила от 21.12.2010 г. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Според предишната редакция на текста не са подлежали на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. Съгласно пар. 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010 г./ този ред се прилага за заварените висящи производства /в случая за заварените висящи касационни производства/. Настоящото касационно производство не е заварено като висящо от изменението на закона, тъй като е образувано по касационна жалба от 11.04.2011 г. – при действието на новата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК, съгласно която решението не подлежи на касационно обжалване. Затова без правно значение е обстоятелството, че исковата молба, въз основа на която е образувано делото, е подадена при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК – първоначална редакция.
При преценката по приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК въззивният съд правилно е взел предвид цената на иска като критерий за допустимост на касационното обжалване, въведен с изменението на ГПК от 21.12.2010 г. Изхождайки от изричната правна регламентация в чл. 70, ал. 1 и 2 ГПК относно начина и крайния момент, до който въпросът за цената на иска може да се повдига, следва да се приеме, че меродавен е размерът на данъчната оценка към момента на подаване на исковата молба. В случая тя възлиза на 4 460.80 лева или цената на иска за собственост е под законоустановения минимум за допустимост на касационното обжалване от 5 000 лева.
С оглед изложеното следва да се приеме, че въззивният съд не е лишил страната от правото на касационна жалба, а като се е съобразил със законоустановените критерии за допустимост на касационното обжалване, е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 3442 от 12.04.2011 г., с което е върната касационната жалба с вх. № 11626 от 11.04.2011 г. на Общината [населено място] дол срещу въззивното решение № 205 от 01.03.2011 г. по в. гр. д. № 607/2010 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: