O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София, 27.06.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 350/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 8058/20.12.2017 година на [община], представлявана от С. Р.- Кмет на Общината, чрез адв.Д. Д.-АК-С., срещу Решение Nо 190 от 10.11.2017 година по гр. възз. д. Nо 484/2017 година на ОС-Сливен.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решението на първата инстанция по отхвърлените обективно съединени искове на М. Д. Д., С. А. Д. и К. Н. К. за признаване на установено по отношение на [община], че ищците са собственици на 902/2602 ид. части от ПИ, находящ се в м. „С. д.“ в землището на гр- С., целият с площ 2602 кв. м., с идентификатор № 67338.404.388 по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК (стар идентификатор 281.1176) и е постановил ново решение, с което исковете за собственост на процесната реална част от ПИ са уважени.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск, евентуално неправилно- постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 2 и т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, с доводи за евентуална недопустимост, респ. очевидна неправилност на въззивното решение.
Като основание за допускане на касационното обжалване се по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържат доводи , че въпросът длъжен ли е второинстанционният съд в мотивите на въззивното решение да разгледа всички наведени от страната доводи, аргументи и възражения и съответно да се обоснове защо отхвърля същите и съответно, ако не е сторил това, дали решението е постановено при процесуални нарушения ? е разрешен в противоречие с Решение No 15 от 30.01.2015 г. по гр. д. No 4604/2014 г. на IV ГО на ВКС, Решение No 228 от 01.10.2014 г. по гр. д. No 1060/2014 г. на I ГО на ВКС, Решение No 166 от 15.07.2013 г. по гр. д. No 1285/2012 г. на III ГО на ВКС, а по въпроса – може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите, събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?, въззвният съд се е произнесъл в противоречие с Решение No 24 от 28.01.2010 год. по гр.д. No 4744/2008 година на ВКС, ГК – I г.о.,
В срока по чл. 287 ал.1 ГПК от ответниците по касация са постъпили писмен отговор , заявен чрез адв.Е. Х. – АК-С. и писмен отговор, подаден чрез адв. Б. П.-САК, с изразено в тях становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване- решението е допустимо и правилно, въпросите не са обуславящи за изхода на спора, а цитираната и приложена практика е неотносима. Поддържа се , че не са налице предпоставките на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК за отмяна на обжалваното решение поради това, че е допустимо и правилно, съобразено с материалния закон, съдопроизводствените правила и обосновано. Претендират се разноски по делото.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал.3 ГПК, намира:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт- решение по иск за собственост.
За да уважи предявения иск, анализирайки събраните от първата инстанция доказателства, в частност свидетелските показания, окръжният съд е приел, че границите на спорния имот, в които е заснет в кадастралния план от 1989 г. и в кадастралната карта от 2006 г. не са променяни от шейсетте години на миналия век, а разликата в площта по документите за собственост от 1953 г. и 1975 г. и тези в кадастралната карта се дължи на неточното измерване на площта на имота. Към момента на осъществяване на придобивната сделка от наследодателя на ищците през 1953 г. и при последващото му прехвърляне през 1975 г, отразената в нотариалните актове площ на имота от 1700 кв. м. не отговаря на площта по действителните му граници, която е била 2602 кв. м. Доколкото, според съда, вещното право на собственост се простира пространствено в пределите на определените границите на имота, то и последващото му транслиране е в обема, определен от границите, независимо от отразената в документа за собственост площ, щом от волята на страните не следва друго. От друга страна, независимо, че отразената в договора площ на имота е по-малка от реалната, тази разлика не води до промяна на границите на имота и придобиването на неотразената площ от Общината С. на осн. чл. 6 ЗС (отм.) като безстопанствен.
След преценка на поставените правни въпроси и доводите на касатора , настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и ал. 2 ГПК по следните съображения:
По отношение на твърденията на касатора в жалбата пред ВКС и в изложението към нея като основания за допускане на касационното обжалване вероятна недопустимост и очевидна неправилност:
Според т. 1 от ТР № 1 от 2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, Върховният касационен съд следва служебно да го допусне до касационен контрол дори и когато недопустимостта не е подведена от жалбоподателя под основанията за допускане на касационно обжалване. В постоянната си практика Върховния касационен съд приема, че недопустимо е това решение , което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Недопустимо е решението, което е постановено въпреки липсата на правото на иск или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е бил десезиран. Недопустимо е решението, постановено след оттегляне или отказ от иска, при липса на искане за възобновяване на производство, спряно по взаимно съгласие на страните. Липсата на положителна или наличието на отрицателно процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Когато порокът се състои в нередовност на исковата молба, която не е била отстранена, след дадения за това срок, решението също е недопустимо. Недопустимо е решението, когато въззивната и касационната инстанция са постановили решение по същество, макар че жалбите е следвало да се оставят без разглеждане, като недопустими, напр. при просрочие на въззина жалба, когато това не е констатирано от съда. Решението е недопустимо, когато съдът се е произнесъл по непредявен иск или е постановил решение плюс петитум. Изобщо, когато съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало, решението се явява процесуално недопустимо.
В случая недопустимостта на въззивното решение касатора, обосновава с липсата на правен интерес от страна на ищците от предявяване на положителен установителен иск за собственост, поради невъзможността да се позовават на придобивна давност по отношение на имоти общинска собственост.
Наличието на правен интерес, като е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на всички искове, вкл. на установителните искове за собственост, за която съдът следи служебно, се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на всеки конкретен правен спор, за разрешаването на който е сезиран. Правният интерес винаги произтича от конкретните обстоятелства, очертали предмета на спора и се изразява в обоснованото твърдение, че е засегната правната му сфера.
Ищците- ответници по касация са обосновали правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост върху спорните 902/2602 идеални части с твърденията си , че [община], съставяйки Акт за частна общинска собственост № 3505/07.09.2016 г., оспорва правото им на собственост по отношение на реална част от поземления имот, която винаги е била в границите на имота и е владяна о тях. В този контекст съдилищата са ценили наличието на правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост на процесните идеални части от недвижимия имот, поради което не може да се поддържа обоснована теза за липсата на правен интерес и евентуална процесуална недопустимост на обжалваното въззивно решение.
„Очевидната неправилност“ на въззивното решение , като основание за допускане на касационно обжалване предполага релевиране на особено тежък порок, който да бъде констатиран от касационната инстанция, без да е необходим конкретен анализ или излагане на съображения за наличието на конкретни предпоставки за отмяна , така както са уредени с разпоредбата на чл. 281 т.3 ГПК. Очевидната неправилност предполага такова тежко нарушение на закона – материално правен или процесуален , или явна необоснованост на атакувания съдебен акт , довели от своя страна до постановяване на съдебен акт, който не би следвало да влезе в сила само защото страната касатор не е съумяла да обоснове някое от основания за допускане на касационното производство , установени с разпоредбата на чл.л 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Очевидно неправилен би бил съдебен акт, постановен в противоречие със закона до степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Касаторът навежда довод, че в резултат на неправилен анализ на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, въззивното решение страда от порок, обосноваващ основание по чл. 280, ал. 2 ГПК , предложение трето. Доводът не може да бъде споделен , тъй като необсъждането на доказателства по делото, както и неправилният им анализ не води до наличието на съдебен акт, постановен в явно нарушение на закона или извън закона, нито до явно необосновано решение с оглед правилата на формалната логика, а изложените от частния касатор доводи са за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Неправилността на съдебният акт не е сред основанията за допускане на въззивното решение до касационен контрол и не подлежи на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК.
Поставените от жалбоподателя въпроси, по които се иска допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, се припокриват и се отнасят до дейността на въззивния съд като инстанция по същество на спора. В случая тези въпроси не са обуславящи правната воля на съда в обжалваното решение.
По въпроса за дейността на въззивната инстанция практиката на ВКС е последователна и приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което след собствен анализ и оценка на събраните от нея и от първата инстанция доказателства и след обсъждане на възраженията и доводите на страните, съдът се произнася по съществуването на спорното право. Мотивите на въззивния съд трябва да отразяват неговата решаваща, а не проверяваща дейност, като проверката на първоинстанционното решение е страничен, непряк резултат от тази дейност. Съдът е длъжен след преценка на релевантните за спора факти, да събере доказателства за тях и обсъждайки възраженията и доводите на страните да се произнесе кои счита за установени и съобразно тях да постанови решението. Преценката кои са релевантните за спора факти зависи от вида на правото, чиято защита се търси и основанието, на което се претендира.
В този смисъл , доколкото безсъмнение от данните по делото няма спор , че въззивният съд, съобразно правомощията си на инстанция по същество на спора, е извършил собствена преценка и анализ на събраните доказателства, обсъдил е доводите и възраженията на страните относно релевантните според него факти, не може да се поддържа , че е произнесъл акта си в противоречие със задължителната практика на ВКС. Неправилната преценка за значението на даден факт за спорното право и необсъждането на доводите и възраженията на страните в тази насока е порок на волята на съда , водещ до неправилност на съдебния акт. Проверката за законосъобразност на въззивното решение обаче не може да се извърши на етапа на селекция на касационната жалба, а едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при условията на чл. 280 ал.1 или ал. 2 ГПК.
По претендираните от ответниците по касацията разноски: Съгласно разпоредбите на чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.3 ГПК направените за защита разноски за касационното производство се дължат от касатора предвид изхода на делото- а именно при постановено определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване. От представените по делото пред ВКС три отделни пълномощни, е видно, че между М. Д. Д., С. А. Д. и К. Н. К. от една страна и адв. Б. П., е сключен договор за процесуално представителство в производството пред ВКС до окончателното му приключване. В пълномощното на М. Д. е отбелязано, че на упълномощения представител е платено по сметка възнаграждение в размер на 1 000 лв., поради което, приемайки писмени документ като разписка за платената сума , настоящият състав намира , че искането за разноски следва да бъде уважено именно в този размер.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и ал. 2 ГПК , състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА по касационната жалба вх. Nо 8058/20.12.2017 година на [община], чрез представлявана от С. Р.-кмет на общината чрез адв.Д. Д.-АК-С., срещу Решение Nо 190 от 10.11.2017 година по гр. възз.д. Nо 484/2017 година на ОС-Сливен, с което е отменено Решение на РС-Сливен по отхвърлените обективно съединени искове на М. Д. Д., С. А. Д. и К. Н. К. за признаване на установено по отношение на [община], че ищците са собственици на 902/2602 ид. части от ПИ, находящ се в м. „С. д.“ в землището на гр- С., целият с площ 2602 кв. м., с идентификатор № 67338.404.388 по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК (стар идентификатор 281.1176) и е постановено ново решение, с което искът е уважен.
ОСЪЖДА [община], представлявана от С. Р.-Кмет на общината БУЛСТАТ:000590654 да заплати на М. Д. Д. ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] С. А. Д., ЕГН: [ЕГН], [населено място], [улица] К. Н. К., [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 1 000 лв. / хиляда лева/ разноски за процесуално представителство в касационното производство на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: