О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София, 03.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 1654 /2008 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ЕТ”В” против разпореждане от 10.09.2008г., постановено по гр.д. № 1633/2007г. на СГС, с което е върната подадената от него касационна жалба на основание чл. 286, ал.1 т.2 от ГПК, поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалната норма на действащия ГПК.
Върховният касационен съд, тричленен състав на пето гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г. Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 от ГПК, тъй като частната жалба се разглежда по реда за обжалване на определенията по чл. 274, ал.1 от същия кодекс за първи път и няма характера на касационна частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Жалбоподателят е обжалвал въззивното решение на СГС, с което е оставено в сила решението на РС, с което е осъден да заплати на А. Б. М. сумата 8898,96 лв. на основание чл. 232, ал.2 и чл. 236 ал.2 от ЗЗД предвид съществуващо между страните наемно правоотношение. Касационната жалба е постъпила на 18.04.2008г., поради което е следвало да отговаря на изискванията на чл. 284 от ГПК. Съгласно изискването на чл. 284 ал.3, т.1 от ГПК, жалбоподателят следва да приложи изложение на основанията за допускане на касационнно обжалване по чл. 280, ал.1 от ГПК. Пълномощникът му е приложил изложение още с подаване на касационата жалба, но то е преценено като непълно С разпореждане от 22.04.2008г. са дадени указания на жалбоподателя да формулира същественият въпрос, който е разрешен в противоречие с практика на ВКС, или е разрешаван противоречиво от съдилищата или този въпрос е от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона. Делото е било изпратено на ВКС, но е върнато на въззивната инстанция с указания за внасяне на д.т. от 30 лв., вместо внесените 178 лв. и за посочване и прилагане на практиката на ВКС, на която противоречи решението и противоречивата практика.казания в този смисъл са дадени с ново разпореждане на СГС от 10.07.2008г. и поради неизпълнението им, касационната жалба е върната с обжалваното разпореждане
О. е правилно като краен резултат.
Действително при внесена по-голяма такса от 178 лв. вместо дължимата.от 30 лв., съдът не е имал основание да върне касационната жалба поради невнасяне на държавна такса за произнасяне по допустимостта.
Правилно обаче съдът е приел, че не са изпълнени указанията по конкретизиране на изложението на основанията за допускане до касация. Не е формулиран точно конкретния процесуален въпрос, който жалбоподателят счита съществен. Заявеното “по приложимостта на императивната норма на чл. 25 от ГПК “отм/” е общо и недостатъчно. От касационната жалба може да се извлече становището на жалбоподателя, че физическото лице има различна правосубектност от тази на Е. след регистрацията му. Подобно разбиране никога не е имал ВС, респективно ВКС нито в задължителна практика, нито в практика по отделни казуси. Касаторът не се е позовал на конкретна практика, с която да обоснове тезата си за противоречие на възивното решение с конкретна практика на ВКС по този въпрос, поради което изложението на основанията за допускане е непълно.
Вярно е, че новия ГПК не изисква приложение на решенията, на които се основава касатора, за да обоснове допускането до касация на жалбата си, но за да се считат обосновани и доказани те е необходимо поне да бъде цитирана тази практика на ВКС, която може да бъде намерена от него. При позоваване на противоречива съдебна практика на съдилищата обаче, касаторът следва да я представи, тъй като другата страна и ВКС няма начин по който да я установи..
В последната молба-уточнение на изложението, касаторът се е ограничил да посочи, че става въпрос за неточно прилагане на закона от възивната инстанция, което е обосновано в касационната жалба. Противоречието с материалният закон е касационно основание за неправилност на решението по чл. 281, т.3 от ГПК. То е различно от третото основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК – за разрешаване на повдигнатия с касационната жалба съществен материално правен, или процесуален въпрос с оглед точното прилагане на закона и развитие на правото. Това основание е налице когато конкретна правна норма е неясна, или непълна, поради което има нужда от задължително тълкуване за изясняване на точния й смисъл, защото няма практика по нея, или когато се налага корективно тълкуване поради промяна на практиката на ВКС. По правилата, уреждащи договорът за наем, които са достатъчно точни и пълни, а неяснотите са изяснени, има последователна съдебна практика, според която договорът за наем е консенсуален, т.е. счита се сключен и поражда задължения за страните от момента на постигане на съгласие, а не от момента на предаване на веща в състояние, годно за ползване. Последното е въпрос на неизпълнение на договора от страна на наемодателя, а не на възникване на задължението за заплащане на наемна цена. Относно повдигнатия с жалбата процесуален въпрос също практиката на ВКС е последователна, че Е. не е отделен правен субект от физическото лице, което е поискало да се регистрира в това качество в търговският регистър. Неточното изписване на фирмата, под която е вписано физическото лице като едноличен търговец не сочи на липса на субект за правото, каквото е физическото лице. Смисълът и съдържанието на чл. 56 и 59 от ТЗ във вр. с чл. 25 от ГПК /отм/ са изяснени в практиката, не се разрешават противоречиво и нямат нужда от тълкуване за изясняване на точния им смисъл, а не се налага и корективно тълкуване на ВКС.
По изложените съображения, като е приел, че касаторът не е изложил достатъчно пълно основанията си за допускане до касационно обжалване, въззивният съд е постановил правилно разпореждане в рамките на правомощията си по чл. 286, ал.1 т.2 от ГПК, което следва да се потвърди, като се остави без уважение частната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от ЕТ”В” против разпореждане от 10.09.2008г., постановено по гр.д. № 1633/2007г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: