О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София, 08.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание трети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №3111/2018 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3,т.1 ГПК
Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. чрез адв. И. В. – П. , назначен по реда за предоставяне на правна помощ особен представител на ищеца, срещу въззивно определение № 1865 от 14.06.2018г по ч.гр.дело № 2650/2018г на Софийски апелативен съд ,оставил без ужажение частната му жалба срещу определение от 23.04.2018г по гр.д № 13879/2017г на СГС. Исковата молба на Е. Д. М. е върната на основание чл.129,ал.3 ПК след като съдът е констатирал че ищецът ,чрез назначената му особен представител адв. И. В. включително ,не е изпълнил в срок указанието да посочи трите имена и друга изисквана от чл.127, ал.1 т.2 ГПК идентификация на посочения в исковата молба ответник,български гражданин. Въззивният съд на свой ред е констатирал неизпълнение на указанията, които са били правилни и е потвърдил определението като е изтъкнал, че поисканото от особения представител в срок удостоверение е било изготвено по разпореждане на съда ,но се намира в кориците на делото ,неполучено от страната. Не е поискано и удължаване на определения срок.Същевременно, при даннните в исковата молба – непосочени три имена на лицето-ответник и негов ЕГН,не е било възможно съдът служебно да извърши справка в НДБ «Население» и оплакванията на жалбоподателя в тази връзка са намерени за неоснователни.
В касационната жалба се изтъква оплакване за нарушено право на защита. В изложение са формулирани въпросите: 1.Прекратяването на производството ,преграждащо пътя на защита на правата и законните интереси на ищеца ,които той не може да предяви по друг , освен по иницирания начин , означава ли отказ от правосъдие ,в противоречие с основни правни принципи . 2.Следва ли на основание чл. 2 ГПК съдът да даде превес на интересите на ищеца пред формалните принципи на ГПК ,при отстраняване нередовност на искова молба . 3. Принципите на чл. 13 ГПК ,установени в интерес на страните , как следва да се приложат в хипотезата на приложение на чл. 63,ал.1 ГПК и въз основа на какви критерии в този етап на процеса. Назначеният особен представител на ищеца се позовава се на чл.280 ал1 т.3 ГПК , изтъквайки значимостта на въпросите за точното прилагане на закона .Позовава се и на очевидна неправилност на въззивното определение,без да изтъква конкретни обстоятелства.
Частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане.Определението не страда от очевидна неправилност,тъй като при констатираните на посочените от въззивния съд обстоятелства, които са изтъкнати мотивирано и които защитата не оспорва като процесуален факт , съдът стриктно е приложил съответната императивна процесуалноправна норма , която урежда съответния фактически състав.
Няма правна обосновка тезата във въпросите, че когато в резултат на дължимата служебно проверка по чл.129 ГПК съдът е констатирал формална нередовност на исковата молба по чл. 127, ал.1 т.2 ГПК, за която нередовност надлежно са дадени указания съгласно чл.129,ал.2 ГПК и на ищеца е даден срок за нейното отстраняване, което отстраняване на недостатък не е предприето въпреки дадения двуседмичен срок и уважаването на всички искания на особения представител в тази връзка, вкл. за издаване на съдебно удостоверение, прилагането на правните последици в чл. 129 ал.3 ГПК от съда и връщането на нередовната искова молба прегражда пътя за защита на права и интереси,които ищецът не можел да предяви по друг , освен по иницирания начин. Липсва както правна, така и фактическа обосновка на теза,че ищецът не е в състояние да подаде редовна от формална страна искова молба, респ. да приведе същата в редовност , като изпълни изискването на закона. Начинът,по който действащия процесуален закон в чл. 2 ГПК предвижда защитата и задава рамките на основните принципни положения и начала в чл. 5 и сл.ГПК,не е в стълкновение с изискванията за редовност на исковата молба и процедирането спрямо нередовна искова молба, а намира израз чрез тях включително. Неясна е връзката,която при поставяне на третия формулиран въпрос защитата намира между принципното изискване в чл.13 ГПК за разглеждане и решаване на делата в разумен срок и възможността за продължаване на определените от съда срокове по молба на страната (чл.63,ал.1 ГПК). Не е обуславящ за изхода на настоящето дело въпрос какви следва да бъдат критериите за преценка при продължаване на процесуален срок по чл. 63,ал.1 ГПК,при положение че молба на заинтересованата страна в случая не е била подадена преди изтичането му. Връщането на депозирана нередовна искова молба, чиито недостатъци не са отстранени в срок не е отказ от правосъдие, както се изтъква в първия въпрос. Страната не е лишена от възможността да сезира съда с редовна искова молба.Липсва обосновка по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК,която касаторът неправилно отъждествява с голословни доводи за нарушени основни принципи. За да е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК,следва приложимата правна норма, обусловила решаващия извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание.Настоящият фактически състав по делото е подведен под съответната ясна разпоредба , която го урежда , в съответствие с установената практика на ВКС .
По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение определение № 1865 от 14.06.2018г по ч.гр.дело № 2650/2018г на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.