О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
гр. София, 08.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 5044/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. В. и Д. С. В. срещу въззивно решение № 36 от 21.02.2013г., постановено по в.гр.д.№ 899/12г. на Пернишкия окръжен съд, с което са уважени предявените от М. М. Г. и В. Л. Р. срещу касаторите искове по чл.33, ал.2 ЗС с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата М. М. Г. е притежавала в съсобственост с починалия в хода на процеса ответник И. Л. В. втория етаж от построената в УПИ ІV-703 по плана на [населено място] жилищна сграда. С нот.акт № 101/08г. И. В. е продал на ответника А. Д. В. по време на брака му с Д. В. втория етаж от сградата и 1/6 ид.част от дворното място и от второстепенна постройка без да предложи на съсобственика М. Г. да купи собствените му 2/6 ид.части от етажа, поради което е прието, че за нея е възникнало правото на изкупуване при действително уговорената цена (искът е предявен за 1/6 ид.част от имота). Това право е признато и в полза на ищцата В. Р. по отношение на дворното място и второстепенната постройка, тъй като продажбата е извършена в полза на трети лица, без продавачът да й е предложил, като техен съсобственик, да ги купи.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и порцесуалноправен въпрос, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
В случая касаторите не са посочили конкретните, обуславящи изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, а вместо това в изложението са направени общи касационни оплаквания за необсъждане на доказателства, без да се сочи конкретно кои доказателства не са обсъдени и какви факти същите установяват, поради което подадената от тях жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Освен това жалбоподателите се позовават на противоречие на въззивното решение с Р 143-56-І, Р 737-56-ІІ и Р 748-56 (незадължителна практика), без да са представили тези решения, което е тяхно задължение съгласно ТР № 1/09г. ОСГТК, т.2 и без да посочат в какво се състои противоречието с тях, нито са изложили някакви доводи за наличието на посочените в т.4 на това тълкувателно решение предпоставки във връзка с релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 36 от 21.02.2013 г., постановено по в.гр.д.№ 899/12 г. на Пернишкия окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ