1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София, 09.07.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4712 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№24513/30.08.2017г., подадена от П. М. Д. срещу решение №1270/20.07.2017г., постановено от Варненския окръжен съд-Гражданско отделение по в.гр.д.№2420/2016г., с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от П. Д. срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, иск за признаване за установено, че държавата не е собственик на недвижим имот с идентификатор №10135.25.62.245 по КК на[жк]на [населено място], представляващ УПИ II-245 по ЗРП на[жк], идентичен с имот №2196 по КП от 1956г., идентичен с УПИ II-507 по ЗРП от 1937г., кв.72 по плана на курортно предградие „Лозята“ и производството по делото е прекратено поради недопустимостта на предявения от П. М. Д. отрицателен установителен иск.
В изложението към подадената от П. М. Д. касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /в редакцията на процесуалния закон, действаща към датата на подаване на касационната жалба/, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
П. М. Д. е предявил по реда на чл.124, ал.1 ГПК отрицателен установителен иск с твърдения, че е наследник на В. Н. М. /Д./, която приживе е придобила чрез договор за покупко-продажба /н.а.№118, том VI, дело №1529/1950г./, сключен на 20.12.1950г. право на собственост върху лозе с площ от 1502кв.м. в м.Р., съставляващо урегулиран парцел II-507; продала е на 20.11.1954г. на Я. Г. Я. част от този имот, като съгласно кадастралната карта от 1956г. имотът ? е представлявал №2196, попадащ по ЗРП от 1959г. в УПИ I, отреден за хотел и улица. Поддържа, че предвидените с плана мероприятия не са изпълнени и по сега действащия кадастрален план на [населено място] имотът попада върху имот с идентификатор 10135.2562.245, като за имота не е провеждана процедура по отчуждаване и плановете, с които имотът е отнеман за улица и други мероприятия по отношение на наследодателката не са влезли в сила, тъй като тя не е получила обезщетение в имот или пари. Предявява иск за установяване, че държавата не е собственик на имота, тъй като въпреки липсата на отчуждителни процедури за имота са издадени актове за държавна собственост.
С обжалваното решение е прието, че установената по делото фактическа обстановка изключва наличие на защитимо право за предявилото иска лице, което да произтича от факти, различни от коментираните от административния съд в постановени съдебни решения по исканията на наследодателката за възстановяване на собствеността върху имота.
За да достигне до този извод, съдът е взел предвид, че по инициатива на В. М. са образувани административни и съдебни производства по реституционните закони – ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ, ЗС, както и по ЗОСОИ, които са приключили с постановени и влезли в сила съдебни решения. Посочено е, че [община] е била сезирана с искане за реституиране на отчуждения имот пл.№507, кв.72ь представляващ място от 490кв.м. ид.части, цялото от 1502кв.м., придобито по н.а.№118/1050г. и по това искане е образувана преписка вх.№РД-94-В/44/12.05.1998г. и № РД-94.В/7/ от 23.01.1998г., като в молбата от 12.05.1998г. В. М. е посочила, че имот пл.№507 е отчужден във връзка със строителството на автомагистрала „Варна-Златни пясъци“ и за отчуждените 442кв.м. от имот пл.№2196 е получено парично обезщетение. Взето е предвид, че по претенцията за отмяна на отчуждаването на имот №2196 с решение по гр.д.№10/1995г. ВОС е приел, че реституцията по ЗВСВНОИ е невъзможна, защото имотът е изцяло засегнат от предвидено мероприятие по ЗРП-озеленяване; имотните граници са заличени и на основание чл.110 ЗТСУ не могат да се обособят самостоятелни парцели. Прието е, че съдебното произнасяне от административния съд относно липсата на предпоставки за възстановяване на собствеността на наследодателката В. М. има обвързваща сила за гражданско-правния /общия/ съд.
Взето е предвид и обстоятелството, че предмет на адм.д.№405/2000г. на ВОС е друга претенция на В. М. за възстановяване собствеността върху имот – парцел II-507, кв.72, курортно предградие „Лозята“, целият с площ от 1502кв.м., относно заграбената част с площ от 712кв.м. и собствеността върху 490кв.м., отчуждени въз основа на нищожна заповед на кмета на [община], заявена на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ във вр. с чл.2, ал.5 ЗОСОИ, като с постановеното по това дело решение от 19.07.2002г вместо реално връщане на земята правоимащото лице-собственик е било обезщетено с компенсаторни записи, чиято стойност е определена по съдебен ред.
С оглед водените административни дела по претенциите на наследодателката В. М., въззивният съд е приел, че прехвърляйки тежестта на доказване върху ответника чрез предявяването на отрицателен установителен иск, П. М. в същност цели преразглеждането на въпроси, решени в друг процес, доколкото възраженията за действието на регулационния план с оглед статута на имота по КП от 1956г., отнетите /отчуждени/ части от него, които са обхванати от благоустройствени мероприятия, са в приложното поле на реституционните закони. Изложени са съображения, че при положителен изход от спора в правната сфера на предявилото иска лице няма да настъпи промяна относно процесния имот, а доколкото не се е позовало на фактическо владение, за него не е налице възможност за придобиване на собственост на оригинерно основание или по специалните рестуитуционни основания, т.е. на произтичащи от уважаването на този иск правни възможности за процесния имот.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на разясненията досежно преценката за наличието на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, дадени в т.1 на ТР №8/2012г. от 27.11.2013г. по тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. По настоящето дело предявилото иска лице се позовава на наличие на самостоятелно вещно право върху имота, в който случай, както е прието в т.1 на ТР №8/2012г., ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правният му интерес, т.е. притежаването на твърдяното вещно право. И след като въз основа на обстоен и задълбочен анализ на всички доказателства по делото съдът е установил, че не е налице правно защитимо право, основано на възстановяване право на собственост върху отчужден недвижим имот /включително с оглед резултата от вече приключилите административни производства/, а при положителен изход от спора в правната сфера на предявилото иска лице няма да настъпи промяна относно процесния имот, както и че доколкото то не се е позовало на фактическо владение, за него не е налице възможност за придобиване на собственост на оригинерно основание или по специалните рестуитуционни основания, т.е. на произтичащи от уважаването на този иск правни възможности за процесния имот, в съответствие с дадените в ТР №8/2012г. указания, въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск и производството по делото следва да бъде прекратено.
Оспорването на изводите на съдилищата за липса на предпоставки за възстановяване правото на собственост върху имота, съдържащи се в проведените от наследодателката В. М. административни производства в подобна хипотеза, както е прието и в ТР №8/2012г., обосновава наличие на правен интерес от предявяването на положителен, но не и на отрицателен установителен иск, доколкото, както е приел и въззивният съд, сам по себе си положителният изход от правния спор по предявения отрицателен установителен иск при наличието на влезли в сила решения по административни производства, не би имал за последица признато вещно право на ищеца върху процесния имот.
Представените с изложението решения на тричленни състави на ГК на ВКС /решение №66/12.04.2010г. по гр.д.№4152/2008г. на Второ ГО на ВКС и решение №885/12.06.2002г. по гр.д.№95/2001г. на Четвърто ГО на ВКС/ не обосновават различен извод досежно наличието на поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване, тъй като предхождат по време приемането на ТР №8/2012г. от 27.11.2013г. по тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно установеното в чл.78, ал.8 ГПК правило в полза на държавата следва да бъде присъдена сумата от 300лв. като юрисконсултско възнаграждение, доколкото защита в открито съдебно заседание по делото не е осъществявана и предпоставките на чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ за увеличаване на предвидения в ал.1 размер не са налице.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №1270/20.07.2017г., постановено от Варненския окръжен съд-Гражданско отделение по в.гр.д.№2420/2016г.
ОСЪЖДА П. М. Д. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител на област с административен център Варна сумата 300лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: