О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София, 09.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 242 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Г. К. и Д. К. П. против решение № 353 от 19.10.2018 г. по гр.д.№ 500/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение № 42 от 09.02.2018 г. по гр.д.№ 1226/2016 г. на РС-Велинград. С последното И. Г. К. е осъден по иск, предявен на основание чл. 109 ЗС от М. Д. В.-Х., Б. А. Х. и П. Н. М. да преустанови действията си по паркиране на автомобила си в съсобственото на страните дворно място, представляващо УПИ ……….-………. от кв. ………… по плана на В., да преустанови действията си по отглеждане на птици в същото дворно место като са отхвърлени тези два иска по отношение на съпругата му Д. П.. Двамата касатори са осъдени да премахнат изградения комин на инсталацията за парното.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението в частта, с която съдът се е произнесъл по отношение на съпругата по същество макар и с отхвърлителен диспозитив, за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 109 ЗС във вр. с чл. 50 ЗС, защото не е отчетено, че той като съсобственик също може да ползва мястото, за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствата и необоснованост на изводите за наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, защото посочените действия, които е осъден за преустанови и комина не създават за ищците пречки, по-големи от обичайните.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. при предявяване на претенция по чл. 109 ЗС, когато твърдяното неоснователно действие, потдържано от единия съсобственик е потдържа / извършва и от другия, който претендира защитата по чл. 109 ЗС, това обстоятелство има ли съществена тежест при преценката дали тези действия надхвърлят обичайния обем неудобства, по който се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК 2. за необходимостта защитата на собствеността по чл. 109 ЗС да съответства на нарушението и да се ограничава до онези действия, с които да се преустанови неоснователното въздействие, без да го надхвърлят, по който се твърди противоречие с Р № 139/25.06.2010 г. по гр.д.№ 457/2009 г. на ВКС, І гр.о. Твърди се и недопустимост на съдебното решение в частта, с която ответникът е осъден да преустанови паркирането на лекия си автомобил, защото този въпрос според него следва да се разреши чрез решение за разпределяне на ползването, а не чрез иск по чл. 109 ЗС.
Ответниците по касация М. Д. В.-Х., и Б. А. Х. оспорват касационната жалба и допускането до касация, тъй като зададените въпроси относно допустимостта не определят изхода от спора, решението не е постановено в противоречие с практиката предвид установените факти и за неотносимост на поставените въпроси.
Ответникът и П. Н. М. не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Установено е, че страните са съсобственици на дворното място, от което ответника – сега касатор притежава 1/12 ид.ч. В него е изградена жилищна сграда, състояща се от приземен етаж с гаражи, два жилищни етажа и тавански жилищен етаж. Ищците М. Х. и Б. Х. притежават таванския етаж. П. М. – първия жилищен етаж. Ответникът И. К. притежава втория жилищен етаж като по споразумение със съсобствениците може да ползва стопанската сграда на един етаж в югоизточната част на двора, в която той е поставил инсталация за парно и през покрива на тази сграда е поставил комин от тръба, вата и алуминиево фолио. Височината на комина първоначално 5,80, но в хода на производството е поставена допълнителна тръба. За да стане на нивото на билото на сградата, комина следва да е висок с още 1,43 м. най-малко или 2,18 м. Безспорно е, че е изграден без строителни книжа, въпреки, че такива се изискват, тъй като има характеристиката на стоеж по смисъла на ЗУТ и отстои от високата сграда в имота на 2,30 м., а от сградата в съседния имот – на разстояние 3 м. Установено е, че ответника е отглеждал гълъби, включително и при предявяване на иска, а в хода на процеса е останал гълъбарник, чието премахване е постановено. Съсобственият имот между страните няма лице към улица и достъп до него се осигурява през тесен проход, оформена от съседните имоти от юг. Ответникът паркира автомобила си на това пространство, при което през останалата площ от ширината му – около един метър не може да премине друга кола, включително и тези, които са в гараж на приземния етаж, или да се внася обемист багаж.
Въззивният съд е приел, че височината на комина е недостатъчна – с 2,18 см. по-малка от необходимото, за да извежда дима, излизащ от него когато парната инсталация на ответника работи над билото на къщата. Тъй като дима излиза на нивото на прозореца на таванския етаж и не може помещенията да се проветряват, е прието, че така направен комина пречи на ищците спокойно да упражняват правото си на собственост и съобразявайки, че е изграден без строителни книжа, съдът е постановил премахването му. Тъй като паркираната кола от ответника пречи на останалите собственици да влизат в имота с обемист багаж или да преминават през прохода с автомобил, съдът го е осъдил да преустанови паркирането на автомобила на това място. Относно отглеждането на птици, за които е направен и поставен гълъбарника, съдът е приел, че иска следва да се уважи за това ответника да бъде осъден да не отглежда птици в имота си, тъй като това включва и премахване на гълъбарника. Дори реално към момента на приключване на устните състезания да не се отглеждат от него гълъби, то гълъбарника е в имота, а спорът продължава да съществува и в хода на производството, видно от становищата на страните. Поради това, че е естествено че те замърсяват и не е доказано ответника да почиства от тях, съдът е приел, че е налице пречене и е уважил и иска за преустановяване отглеждане на птици.
Относно твърденията за недопустимост на иска поради това, че е налице друг ред за защита – чл. 32, ал.2 ЗС не е налице основание за допускане до касация. Съгласно чл. 31, ал.1 ЗС, всеки от съсобствениците може да ползва съсобствения имот, но по предназначение и по начин, че да не пречи на останалите съсобственици също да си служат с него. според правата им. Искът по чл. 109 ЗС не е недопустим, когато някой от съсобствениците, ползвайки общата вещ пречи на другите съсобственици. Те не са длъжни да разпределят ползването по между си, за да могат да предявят негаторен иск. Нещо повече, не винаги е възможно разпределение на ползване,, което не може да има за последица невъзможност да се предяви негаторен иск. Цитираното от касатора определение № 121 от 22.06.2018 г. по гр.д.№ 2049/2018 г. на ВКС, ІІ гр.о. касае друга фактическа обстановка. По него е било спряно извършването на СМР в съсобствен имот от РДНСК поради липса на съгласие от съсобствениците за извършването им и ищците са се опитали чрез иск по чл. 109 ЗС да се замести липсващото съгласие, поради което искът по чл. 109 ЗС е приет за недопустим. В настоящия случай не се поставя въпроса кой коя част от дворното место да ползва, а за това прохода, който съставлява единствен вход за имота да бъде свободен, за да може да се влиза и излиза през него с автомобил и багаж, и изобщо при необходимост. В този смисъл оплакването за недопустимост на решението в частта, с която е постановено преустановяване паркирането на автомобила на прохода, не сочи на вероятна недопустимост и няма основание за допускане до касация на това основание.
С т. 3 на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС се прие, че за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. В мотивите към т. 3 от същото ТР е прието, че нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него съставляват неоснователни действия. Изпускането на дим от парна инсталация на нивото на прозорец на жилищен етаж и на растояние 2,30 м. от него безспорно нарушава такива изисквания и съставлява неоснователно действие. С решение № 53/30.04.2018 г. по гр.д.№ 3540/2016 г. І гр.о. са дадени разяснения относно неоснователността на въздействието по смисъла на чл. 50 ЗС Преценката за това кои неоснователни въздействия са по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/ и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Това изключва допускането до касация на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, който е приложим когато правна норма е непълна или неясна и има нужда от разкриване на точния й смисъл чрез тълкуване, или когато по нея има съдебна практика, която е остаряла и неадекватна към новите обществени отношения. Наличието на съдебна практика, която не е остаряла, а е адекватна и необходимостта от конкретна преценка във всеки конкретен случай, сочат на неприложимост на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Трайната съдебна практика на ВКС приема за неоснователни тези действия, които са неправомерни, противоправни. Очевидно е, че характеристиката на действията като такива зависи от това дали съответстват на установените правни норми а не от това дали и другата страна извършва същите или подобни действия. Реторсията е неприложима в гражданското право, а института на съпричиняване е приложим само при непозволеното увреждане. / чл. 51 ЗЗД/ Ако и ищците създават пречки за упражняване правото на собственост за ответника, защитата му е също по исков ред, а не чрез приемане, че отпада неправомерността и противоправността на неоснователните действия.
Относно необходимостта защитата на собствеността по чл. 109 ЗС да съответства на нарушението и да се ограничава до онези действия, с които да се преустанови неоснователното въздействие, без да го надхвърлят, се твърди противоречие с Р № 139/25.06.2010 г. по гр.д.№ 457/2009 г. на ВКС, І гр.о. В конкретния случай ищците са поискали премахване на комина, или задължаване на ответника да го преустрой така, че да съответства на изискванията. По делото е установено обаче, че комина е строеж по смисъла на ЗУТ, който следва да се изгради със строитени книжа, при одобряването на които се съобразяват и правилата за изграждането му – нужната височина, за да не извежда дим в зоната за дишане и нормален живот и да отговаря на противопожарните изисквания. Процесния комин е изграден без строителни книжа и на по-малка височина, така, че димът от него при работа на парната инсталация да е на нивото на прозорците на третия етаж. Това безспорно е пречене. Дали съществуващият комин може да се надгради с още 2,18 см. и дали това ще е достатъчно за да се извежда дима над зоната за дишане и осигуряване на свеж въздух за околните постройки и дали ще е достатъчно сигурен като конструкция, и относно противопожарните изисквания ответникът не е изяснил. Съдът не може да постановява действия, чиято сигурност и безопасност не са безспорно установени. Затова цитираното решение е неприложимо. Конкретно не е доказано, че само надграждането на комина ще е достатъчно, за да се преустанови преченето и да не се създадат и други проблеми, поради което не може да се приеме, че постановеното премахване е прекомерно действие., т.е. че цитираното съдебно решение е приложимо.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване по нито един от формулираните въпроси, Съобразно този резултат, на ответниците по касация М. Д. В.-Х. и Б. А. Х. следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски в размер на 500 лв., доказан с представеният договор за правна помощ, в който е отразено, че са изплатени в брой.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 353 от 19.10.2018 г. по гр.д.№ 500/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик по касационна жалба, подадена от И. Г. К. и Д. К. П..
Осъжда И. Г. К. и Д. К. П. да платят на М. Д. В.-Х. и Б. А. Х. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ