О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София 03.05.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 20 април , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1133/09 г. описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Е. Д. като процесуален представител на Е. И. Б. срещу решение № 54 от 14.04.2009 г. по гр.д. № 57/09 г. на Видинския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон. Жалбоподателката обосновава наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване с твърдението, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на решение № 159 от 21.02.1992 г. по гр.д. № 1656/91 г. на ВС, ІV г.о., решение № 2* от 02.11.1973 г. по гр.д. № 1944/73 г. на І г.о., решение № 139 от 23.11.1985 г. по гр.д. № 111/ 85 г. на ОСГК, решение № 768 от 27.08.1985 г. по гр.д. № 478/85 г. на ІV г.о., които прилага.
Ответницата по касационната жалба Ф. Н. В. не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведените доводи за допускане на въззивното решение до касационно обжалване във връзка с данните по делото, приема следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 120 от 09.12.2008 г. по гр.д. № 33/08 г. на Белоградчишкия районен съд в обжалваната му част, с която са отхвърлени предявените от Е. И. Б. против Ф. Н. В. обективно съединени искове по чл. 108 ЗС за предаване владението върху 1/32 ид. част от УПИ * 759 в кв. 24 по плана на гр. Б., по чл. 109 ЗС за разрушаване на гараж – източна клетка с площ 18 кв.м., построен в горния имот и по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползуване на 1/32 ид. част от парцела без основание. От фактическа страна по делото е прието за установено, че УПИ * 759 е бил собственост на И. А. Р. , който с нотариален акт № 25 от 2002 г. е бил признат за собственик на гараж от 18 кв.м., построен в собствения му имот. С нотариален акт № 28/ 2002 г. Иван Р. продал на Ф. В. този гараж, а с нотариален акт № 68/2004 г. продал на жалбоподателката Е. И. целия УПИ * 759, ведно с построените в него жилищна сграда от 54 кв.м. и стопански постройки от 20 кв.м. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че ищцатата Е. В. не е придобила правото на собственост върху гаража, поради което искът й по чл. 108 ЗС е неоснователен. По иска по чл. 109 ЗС е приел, че като собственик на гаража ответницата Ф не може да бъде задължена да го премахне, независимо от това, че земята, върху която е изграден е собственост на ищцата.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос е може ли да се ползува от защитата по чл. 108 и чл. 109 ЗС собственикът на земята, върху която има изградена постройка, собственост на друго лице, като иска премахване на постройката и предаване владението върху терена, върху който тя е изградена. Представените от жалбоподателката решения на ВКС са неотносими към така очертаната правна проблематика. Решение № 139 от 23.11.1985 г. по гр.д. № 111/85 г. на ОСГК третира възможността съсобственик за защити с иск по чл. 109 ЗС правото си на собственост срещу друг съсобственик, който е разрушил съсобствената вещ. С решение № 768 от 27.08.1985 г. по гр.д. № 478/85 г. е признато правото на собственик на имот, в който ответниците живеят без основание или на отпаднало основание след издаване на нови заповеди за настаняване по реда на ЗНО, да защити субективното си право на собственост с иск по чл. 108 ЗС. В решение № 653 от 29.06.1994 г. по гр.д. № 1230/93 г. е разискван въпросът подлежат ли на реституция по ЗВСОНИ незаконни строежи, извършени след отчуждаване на имота по ЗОЕГПНС. Нито една от тези хипотези не е налице в разглеждания случай. Прехвърлянето на правото на собственост върху постройка отделно от земята имплицитно включва и прехвърляне на правото на строеж за нея. Собственикът на постройката има правото по чл. 64 ЗС да ползува земята доколкото това е необходимо за ползуване на постройката съобразно нейното предназначение. Като ограничено вещно право правото на строеж е противопоставимо на собственика на земята. В този смисъл са решаващите мотиви на въззивният съд, а жалбоподателката не сочи съдебна практика, в която да е дадено друго разрешение на този въпрос.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54 от 14.04.2009 г. по гр.д. № 57/09 г. на Видинския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: