О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№370
София,09.04.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков Светла Цачева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5072 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 719 от 12.05.2008 година по гр.д. № 1971/2007 година на Пловдивски окръжен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН, предявен от С. Д. М. от гр. А. против М. Б. М., В. Б. М. и Д. Б. М. , всички от гр. А. за намаляване на дарение, извършено в полза на наследодателя на ответниците с нот. акт № 72 от 03.02.1999 г. ,том І-ви, рег. № 4* н.д. № 115/1999 г. на нотариус с рег. № 277 по регистъра на Нотариалната камара; на основание чл. 97, ал.3 ГПК (отм.) е признато за установено, че констатациите по нот. акт № 134 от 03.07.1998 г., том VІІ, н.д. № 1883/1998 г. на нотариус при Асеновградски районен съд, удостоверяващ право на собственост по давностно владение на ищеца по делото С. Д. М. върху втори жилищен етаж от сграда, находяща се в гр. А., ул. “. № 16 са неистински и нотариалният акт е отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). В решението е прието, че страните по делото са наследници на Д. С. М. , починал на 10.02.2000 г. и на В. Б. П. , починала на 15.05.1999 г. – ищецът С. Д. М. в качеството му на техен син, а ответниците М. Б. М., В. Б. М. и Д. Б. М. – деца на Б. М. , син на общите наследодатели. Прието е, че с извършеното в полза на Б. М. дарение по нот. акт № 72 от 1999 г., запазената част на ищеца не е накърнена; че наследствената маса по чл. 31 ЗН включва и втория жилищен етаж от сградата, находяща се в гр. А., ул. “. № 16, за който ищецът се е снабдил с нот акт № 134 от 1998 г.; че констатациите по нотариалния акт, признаващ правото на собственост на ищеца С. М. на основание осъществено давностно владение са неистински, тъй като не е доказано да е установил за период за десет години фактическа власт върху имота, демонстрирайки намерение за своенето му спрямо родителите си Д. С. М. и В. Б. П. – собственици на имота.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от С. Д. М.. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като същественият процесуален въпрос за преценката на свидетелските показания е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата (в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, формирана с решение № 70 от 03.11.1980 г. по гр.д. № 65/1980 г. ОСГК; в решение № 681 от 20.06.1956 г. по гр.д. № 3335/1956 г. на Второ гражданско отделение на ВКС и решение № 737 от 09.07.1956 г. по гр.д. № 4080/1956 г. на Второ гражданско отделение на ВКС). Поддържа и наличието на основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по съществения материалноправен въпрос за предпоставките за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност съдът е приложил закона неточно и въз основа на неверни констатации за фактите по делото.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 1971/2007 година, постановено в производство по чл. 218з ГПК (отм.). Формираните в решението изводи, че ищецът С. Д. М. е осъществявал фактическа власт върху втория етаж от сградата на ул. “. № 16 в продължение на повече от десет години, без обаче да демонстрира намерение за своене на имота; без да манифестира владение за себе си, отричайки правата на собствениците; че извършените от ищеца строителни работи по изграждане на втория етаж без да има учредено право на строеж са породили вземане по чл. 12, ал.2 ЗН, но не и право на собственост върху имота са в съответствие с трайно установената практика на съдилищата, израз на която са и приложените решения № 70 от 03.11.1980 г. по гр.д. № 65/1980 г. ОСГК; решение № 681 от 20.06.1956 г. по гр.д. № 3335/1956 г. и решение № 737 от 09.07.1956 г. по гр.д. № 4080/1956 г. на Второ гражданско отделение на ВКС – изводите са формирани след извършване съвкупна преценка на доказателствата по делото и обстойно обсъждане на свидетелските показания ведно с писмените доказателства (квитанции за платени данъци и такси от общия наследодател за целия имот – л. 157 и сл.). В съответствие с трайно установената практика на съдилищата, аргументи за промяна на която не са налице, са и изводите на съда относно предпоставките за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност – изводите, че придобиването на право на собственост при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС изисква не само установяване на фактическа власт върху имота в продължение на период от десет години, но и отричане на правата на собственика и манифестиране на намерение за своене на имота спрямо него, без той да се е противопоставил.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 719 от 12.05.2008 година по гр.д. № 1971/2007 година на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: