ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 371
София, 10.11.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1202 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по молбата на П. на РБ /П./, подадена чрез прокурор С., за изменение на постановеното от ВКС по настоящото дело определение от 16.VІІ.2014г. в частта за разноските. Твърди се в молбата, че касационното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, и за фактически извършената от процесуалния представител на ответника по касационната жалба работа по него – изготвяне на писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК – присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. е прекомерно. Иска се поради това намаляване на размера му до минимума по чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответницата по молбата В. К. И. от в отговора си по чл.248 ал.2 ГПК чрез адвокат П.П. е заела становище за нейната недопустимост /тъй като по силата на чл.78 ал.5 ГПК съдът можел да бъде сезиран с искане за намаляване на адвокатското възнаграждение преди, а не след постановяване на окончателния съдебен акт, каквото молителят имал възможност да стори, като се запознае своевременно с отговора на касационната му жалба/, евентуално неоснователност /тъй като размерът на адвокатското възнаграждение е в съответствие с чл.7 ал.2 и чл.9 ал.3 от Наредба № 1/2004г. в редакцията й по ДВ бр.28/2014г./.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Неоснователно е възражението на ответницата по молбата за нейната недопустимост. В процесуалния закон не е предвидено връчване на препис на касатора от отговора на насрещната страна по чл.287 ал.1 ГПК, при което той не би могъл да узнае за съдържащото се в него искане за присъждане на разноски и за претендирания им размер, респективно, не би могъл да направи искане за намаляването му. Следва да бъде съобразено в тази връзка и че съгласно чл.80 ГПК и т.11 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК принципно претенция за разноски може да бъде заявена най-късно в с.з., в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, но провеждането на такова в касационното производство не е задължително, а само при допуснато касационно обжалване, при което за страните няма яснота дали касационното производство ще приключи с акт по чл.288 ГПК, или с такъв по чл.293 ГПК.
Разгледана по същество, молбата е и основателна, съображенията за което са следните:
С определението си № 924/16.VІІ.2014г. ВКС на РБ не е допуснал касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 28.Х.2013г. по гр.д. № 265/2013г., с което П. е осъдена да заплати на В. К.И. 8000лв. обезщетение за неимуществени вреди. Със същия съдебен акт ВКС е осъдил П. да заплати на И. 1000лв. разноски за касационната инстанция.
При тези обстоятелства се налага извод, че са налице предвидените в чл.78 ал.5 ГПК предпоставки за намаляване на разноските, направени от И. за касационното производство. Това е така, тъй като касационното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност и за договорената /с договора за правна защита и съдействие от 10.ІІ.2014г./ и фактически извършената от процесуалния представител на И. работа по него – изготвяне на писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК – адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. се явява прекомерно. Ето защо и при условията на чл.9 ал.1 във вр. с чл.7 ал.2 т.3 във вр. с пар.1 от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията преди изменението й по ДВ бр.28/2014г. /тъй като договорът за правна защита и съдействие, въз основа на който е заплатено адвокатското възнаграждение, е сключен преди изменението/ то следва да бъде намалено до минималния съобразно интереса от касационното обжалване размер – 428лв., като за разликата до 1000лв. искането на И. следва да бъде отхвърлено. Следва да се отбележи, че е в разрез с т.3 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК становището на ответницата по молбата за съобразяване на разпоредбата на пар.2 от ДР на Наредба № 1/2004г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯВА определение № 924/16.VІІ.2014г. по гр.д. № 1202/2014г. по описа на ВКС на РБ ІV ГО в частта за присъдените на В. К. И. от 1000лв. разноски за касационното производство в тежест на П. НА РБ, като НАМАЛЯВА същите на 428лв. и ОТХВЪРЛЯ искането на И. за разликата до 1000лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: