4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
С., 12.03.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1315 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. К. от [населено място], подадена от пълномощника й адвокат С. Ц. срещу въззивно решение № 914 от 17.06.2011 г. по гр.д. № 1084/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд от 25.02.2011 г. по гр.д. № 6724/2010 г. в частта, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу С. А. К. иск за отмяна на дарението, материализирано в нот.акт № 149, т.ІV, н.дело № 703 от 2000 г. на нотариус № 155 Ц., относно следния недвижим имот: 4/6 ид.ч. от дворно място в [населено място], Пловдивска обл., цялото застроено и незастроено с площ от 840 кв.м., съставляващо парцел ХІІІ-80, кв.61 по плана на селото, заедно с построените в същото място едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 72 кв.м., масивен гараж и всички подобренияи насаждения в имота, с което А. К. е запазила за себе си правото на ползване на имота до края на живота си, безвъзмездно.
В изложение за допускане до касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни въпроси: налице ли е трайна нужда от издръжка, щом паричните средства, които остават за дарителя след приспадане на разходите му за лекарства от получаваната пенсия са по-ниски от средномесечния разход за един член на българско домакинство, констатиран от Националния статистически институт и фактът, че дарителката е подпомагана в някакви материални средства от друго лице, освобождава ли надарения от задължение да й дава издръжка. По поставените въпроси се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения отговор на касационната жалба ответникът С. А. К. чрез пълномощника си адвокат Н. А. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с която искът по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД е отхвърлен Пловдивският окръжен съд е приел, че дарителката не е доказала, че има нужда от издръжка, която да е трайна и да не може да се осигурява от нея без участието на надарения. Изложил е съображения, че дарителката разполага с доходи от пенсия в размер на 211.45 лв., без добавката за чужда помощ в размер на 75.65 лв., която се допълва от издръжката и грижите полагани от дъщеря й, че е в нормално с оглед възрастта и заболяванията й състояние, че обитава самостоятелно апартамент в [населено място], по отношение на който е запазила пожизнено правото на ползване и по отношение на който при необходимост има възможност да реализира граждански плодове, че разходите за лекарства са в размер на 65.39 лв. Приел е от данните от Националния статистически институт, че средномесечния разход за един член на българско домакинство за м. декември 2009 г./период преди завеждане на иска пред съда и посочен в исковата молба/ е 302.75 лв., а за следващата 2010 г. в общ размер на 3204 лв. или средномесечно в размер на 267 лв. Въз основа на това е извел изводът, че дарителката не е доказала да се нуждае от издръжка и затова в нейна полза не е възникнало правото да иска отмяна на дарението.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос: налице ли е трайна нужда от издръжка, щом паричните средства, които остават за дарителя след приспадане на разходите му за лекарства от получаваната пенсия са по-ниски от средномесечния разход за един член на българско домакинство, констатиран от Националния статистически институт, касае преценката за това доколко са налице предпоставките за отмяна на дарението по чл.227, ал.1, б.”в” ГПК.
При иска по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД преценката дали дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка не е абстрактна, а според конкретните нужди на дарителя, с оглед начина му на живот, който той обикновено води. Наличието й се преценява на плоскостта на житейските нужди на конкретния дарител, средствата с които разполага той, реално съществуващите възможности за допълване на същите. Установеното от съдебната практика съдържание на употребения от законодателя израз “изпадане в нужда” е наличието на трайно материално затруднение, което дарителят би посрещнал ако разполагаше с дареното имущество. На поставения въпрос за нуждата от издръжка по смисъла на посочената правна норма е даден отговор и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС: решение № 473 от 20.01.2012 г. по гр.д. № 263/2011 г. на ІV, г.о.; решение № 526 от 3.02.2012 г. по гр.д. № 681/2010 г. на ІV г.о. В тях е прието, че нуждата от издръжка се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определи в цифрова величина/ и конкретната сума, която му е необходима за покриване на специфичните нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размера на средномесечната издръжка на едно лице през процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др., както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира- наеми или цена на друго имущество. При определяне на нуждата от издръжка се взема предвид и липсата на разходи за жилище, тъй като в средните разходи за издръжка през съответния период от време са включени и разходите за жилище. Преценката налице ли е това обстоятелство, което формира съвкупността от кумулативно необходимите предпоставки за уважаване на иска по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, наред с отправено искане до надареното лице и отказ на последното да даде исканата издръжка винаги е конкретна с оглед конкретните обстоятелства по делото и като фактическо състояние тя следва да се докаже от ищцата. Правните изводи на съда са в съответствие с установената практика, включително и представената незадължителна такава. В случая искът е отхвърлен, защото е направен извод, че доходите от пенсия, добавката за чужда помощ, липсата на разходи за жилище не установяват дарителката да се нуждае от издръжка. Правилността на този извод на въззивния съд не може да се проверява в производството по чл.288 ГПК.
По въпроса когато дарителката е подпомагана с някакви материални средства от друго лице, това освобождава ли надарения от задължение да й дава издръжка не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като той не е обусловил изводът на въззивния съд, че при дарителката не е установено да се нуждае от издръжка. Това е допълнителен аргумент и той не е обусловил решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска. Ето защо по този въпрос не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 914 от 17.06.2011 г. по гр.д. № 1084/2011 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :