О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
София, 12 март 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №6732 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв.И., срещу решение от 25.07.2013г., постановено по гр.д.№1781/2013г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 27.09.2012г. по гр.д.№37677/2011г. на Софийски районен съд са уважени предявените от К. Детелинова А. и М. Н. П. искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба К. Детелинова А. и М. Н. П. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените от К. Детелинова А. и М. Н. П. искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД – за връщане на невъзстановена чат от платена цена по договор за организирано пътуване.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното решение „противоречи на практиката на ВКС относно изискването на чл.46, ал.1, пр.1 ЗНА”. Позовава се на определение №485 от 30.12.2008г. по ч.т.д.№506/2008г. на ВКС, ІІт.о., с което не по поставения правен въпрос, а в отговор на довод на страната е прието, че „в разглеждания там случай процесуалната уредба /на заповедното производство/ е конкретна и ясна, което означава, че тълкувателните способи на чл.46, ал.1 и ал.2 ЗНА, възпроизведени в чл.5 ГПК, на които частният жалбоподател се позовава, не могат да намерят съответно приложение”. В настоящия случай не е стояла на обсъждане обсъжданата по другото дело процесуална уредба, т.е. не са налице еднородни случаи, за да е налице противоречива практика като основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ , които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Въпросът: „предлагането на алтернативен маршрут за преодоляване на последиците от настъпила непреодолима сила в изпълнение на задължението за оказване на съдействие по чл.39, ал.4 ЗТ/отм./ би ли могло да се квалифицира като значителна промяна в някоя от съществените клаузи на договора по смисъла на чл.35, ал.1 ЗТ/отм./ или като отмяна на организираното туристическо пътуване преди започването му по смисъла на чл.36, ал.1 ЗТ/отм./” предполага различна фактическа обстановка от приетата за установена от въззивния съд, който е приел, че не е доказано предлагането на алтернативен маршрут и не е относим към решаващите изводи на въззивния съд при установената фактическа обстановка по делото.
Касаторът сочи основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: „допустимо ли е разширително тълкуване на задължението на туроператора за съдействие на потребителя по чл.39, ал.4, вр. чл.3 ЗТ/отм./, в случай на настъпване на форсмажорни обстоятелства и би ли могло да включва изискване туроператорът да осигури пристигане навреме в крайния пункт по същия маршрут” и „допустимо ли е релевирането на отговорността на туроператора в случаите на непреодолима сила, която не може да му се вмени във вина; ако да, то кои случаи законодателят е предвидил това и налице ли е съпричиняване на вреда, в случаите, в които туристите са отказали да приемат способите за преодоляване на форсмажорни обстоятелства поради вътрешното си убеждение, че предпочитат да получат плащане по незадължителна застраховка „Отмяна на пътуване”, сключена без знанието на туроператора без знанието на туроператора чрез трето лице /действало недобросъвестно/”. Касаторът счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставените въпроси, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението и по двата въпроса. Първият въпрос не е разрешен от въззивния съд, който не се е позовал на неоказано съдействие от тероператора и на разпоредбата на чл.39, ал.4 ЗТ/отм./. Отделно от това, следва да се посочи, че разпоредбите на чл.39, ал.1 и ал.3, т.3 ЗТ/отм./ – че туроператорът носи отговорност за всяко неизпълнение на своите задължения по договора независимо от това, дали тези задължения следва да бъдат изпълнени от него или от негови контрагенти /ал.1/ и че туроператорът не носи отговорност за вреди, причинени от неизпълнение или неточно изпълнение на договора, които се дължат на непреодолима сила или събитие, което не може да се предвиди или избегне от страна на туроператора или неговите контрагенти при добросъвестно изпълнение на техните задължения /ал.3, т.3/ и на чл.39, ал.4 ЗТ/отм./ – че в случаите по ал. 3, т. 2 и 3 туроператорът е длъжен да окаже незабавно съдействие на потребителя – не са непълни, неясни или противоречиви. Отделно от изложеното, вторият въпрос така както е формулиран, предполага различна фактическа обстановка от приетата за установена от въззивния съд, който е приел, че не е доказано предлагането на алтернативен маршрут.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касация не е представил доказателства за извършени разноски за касационното производство, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.07.2013г., постановено по гр.д.№1781/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: