ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 401
София, 14.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 401/ 2008 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на “Д” О. – гр. Н. срещу Определение № 113 от 8.ІV.2008 г. по гр.д. № 410/ 2007 г. на Бургаски окръжен съд. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени и да се уважи иска така, както е предявен.
Ответникът по частната жалба “Г” О. – гр. Б. с писмено Възражение от 20.V.2008 г. оспорва същата като неоснователна, по съображения, че от представения от “Д” О. – гр. Н. във въззивната инстанция Договор за правна защита и съдействие, не се установява договореното възнаграждение да е внесено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 и чл. 248 ал. 3 ГПК, че частната жалба е подадена в срок и е редовна.
С оглед характера на частната жалба, която не е частна касационна жалба по чл. 274 ал. 3 ГПК, поради което за разглеждането й не следва да са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, неотносими към частната жалба са доводите на жалбоподателя, че са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и представените в тази връзка съдебни актове, постановени от ВКС и от ВАС.
Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че ответникът по делото не следва да заплати на ищеца разноски за въззивната инстанция – адвокатски хонорар 1300 лв. въз основа на представен Договор за правна защита и съдействие, тъй като в представения в първоинстанционното производство Договор за правна защита и съдействие, се съдържа изрична уговорка, че договорът, респ. възнаграждението по него е за “завеждане на съдебно дело и защита по делото пред всички инстанции, включително вземане на изпълнителен лист”.
Определението е неправилно. Както е изложил и въззивният съд, предявените от “Д” О. – гр. Н. искове почти изцяло са уважени: искът за сумата 6434.81 лв. изцяло е уважен, искът за обезщетение за забавено плащане, предявен за 600.56 лв., е уважен за 590.69 лв. (с решенията, постановени от двете съдебни инстанции), с оглед което следва да се определят разноските по делото, следващи се на ищеца, включително тези във въззивното производство. Неправилно въззивният съд е счел, че уговорката на “Д” О. гр. Н. с упълномощения адвокат, съдържаща се в Договор за правна помощ и съдействие, представен в първоинстанционното производство, изключва присъждане на адвокатския хонорар, посочен в Договора да правна защита и съдействие, представен във въззивната инстанция. В р.ІІ на Договора, представен в първоинстанционното производство, са изброени правните дейности, за които се сключва договорът, които се отнасят до ”основанието и предмета на договора”.говореното възнаграждение е това, посочено в р. ІІІ, което е обусловено от предоставената правна помощ – завеждане на дело, защита по делото в съответната инстанция, вземане на изпълнителен лист. Затова не може да се приеме, че в уговореното възнаграждение по Договора, представен в производството пред районния съд, е включено и възнаграждението за защита от адвокат във въззивния съд (до въззивно обжалване може по различни причини да не се стигне). На ищеца се дължат разноските за адвокат 1 лв., направени във въззивното производство.
По изложените съображения неправилно с обжалваното определение е отказано в полза на ищеца да се присъдят разноски по делото за въззивното производство в размер на 1300 лв. – адвокатски хонорар. Неоснователно е възражението на ответника по жалбата, че не е доказано тези разноски да са направени. От съдържанието на Договора за правна помощ следва, че договореното възнаграждение в посочения размер е внесено “в брой”, а не, че е дължимо.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА Определение № 113 от 8.ІV.2008 г. по ч.гр.д. № 410/ 2007 г. на Бургаски окръжен съд и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯВА Решение № І* от 8.ІІ.2008 г. по гр.д. № 410/ 2007 г. на Бургаски окръжен съд в частта за разноските, като ОСЪЖДА “Г” О. – гр. Б. да заплати на “Д” О. – гр. Н. сумата 1300 лв. – разноски по делото за въззивното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: