Определение №371 от 15.5.2014 по ч.пр. дело №1275/1275 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 371

гр. София, 15.05.2014год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1275 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. А. М. Х., Х., срещу определение № 2507 от 14.11.2013г. по т.д. № 466/2010г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на частния жалбоподател от 18.02.2013г. за обезпечение на предявения от него срещу [фирма] иск.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и иска отмяната му. Излагат се съображения, че двете молби за обезпечение не са с идентично съдържание, нито производството по първата молба е висящо към момента на депозиране на втората молба за обезпечение. Твърди се, че дори изводът на апелативния съд за висящност на производството по първата молба за обезпечение да е верен, то това не обосновава недопустимост на втората молба за обезпечение, тъй като в обезпечителното производство, за разлика от исковото, не се цели постигане на сила на пресъдено нещо, поради което е неприложима разпоредбата на чл.126 ГПК – отвод за висящ исков процес, което се извежда и от систематичното място на разпоредбата в Част II „Общ исков процес”, към правилата, на който липсва препращаща разпоредба в обезпечителното производство. Процесуалният закон не установява забрана искането за допускане на обезпечение да бъде повторно направено в хода на производството и съответно да бъде разгледано от съда във всяко положение на делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без разглеждане молбата на ищеца за обезпечение на иска за законна лихва върху претендираната сума за периода от предявяването на иска – 07.01.2008г. до 14.02.2013г., въззивният съд е приел, че тя е недопустима, тъй като съдът вече се е произнесъл по идентично искане за обезпечение на евентуалното акцесорно вземане на ищеца за законна лихва, дължима като последица от уважаването на осъдителния иск. Направен е извод, че повторно предявената молбата за допускане на обезпечение чрез същата обезпечителна мярка е недопустима, предвид висящото производство по първата молба за обезпечение.
Определението е неправилно.
Първата молба от 21.12.2012г. за обезпечение на претенцията за лихва върху главницата за период от 07.01.2008г. до 18.12.2012г. е оставена без уважение от въззивния съд с определение от 24.01.2013г., което е съобщено на ответника по исковете и третото лице помагач на 01.02.2013г., съответно на 06.02.2013г., като видно от писмото на ОС-Враца, приложеното към него извлечение от книгата за получени и върнати призовки и съдебни книжа и съобщението, представен към частната жалба, определението е връчено на ищеца на 04.04.2013г., и поради необжалването му от страните по делото, е влязло в сила на 12.04.2013г.
Определението по втората молба вх. №1831/ 18.02.2013г. за допускане на обезпечение на претенцията за лихва за период от завеждането на исковата молба- 07.01.2008г. до 14.02.2013г., предмет на обжалване в настоящото производство, е постановено на 14.11.2013г., след влизане в сила на определението по първата молба за обезпечение.
Предвид липсата на висящност на първото обезпечително производство към момента на произнасяне на съда по втората молба за обезпечение, ирелевантно за допустимостта на последната е дали тя е идентична с първата молба за обезпечение, която е оставена без уважение от съда. Основателен е доводът на частен жалбоподател, че в тази хипотеза процесуалният закон не установява забрана искането за допускане на обезпечение да бъде повторно направено във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство /в случая – 02.04.2013г./, в която насока са и принципните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №1/21.07.2010г. по тълк.д. №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното, определението на апелативния съд се явява неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на същия съд за произнасяне по молбата по молбата за обезпечение- вх. № 1831/18.02.2013г.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯ въззивно определение № 2507 от 14.11.2013г. по т.д. № 466/2010г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по молбата за допускане на обезпечение на Л. А. М. Х. от вх. № 1831/18.02.2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top