1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№371
С.,16.05.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осми май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 214/2012 г.
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. В., срещу решение № 293/23.02.2012 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 3 542/2011 г. в частта, имаща характер на определение, с която е указано, че същото е окончателно и не подлежи на обжалване.
Частният жалбоподател счита, че в обжалваната част решението е неправилно. Подробни съображения са изложени в частната жалба. Моли да бъде отменоно имащото характер на определение указание на ПОС, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че подадената частна жалба е неоснователна, с оглед на което следва да бъде оставена без уважение.
По делото няма данни относно датата, на която жалбоподателят е узнал за постановеното решение, с оглед на което следва да се приеме, че частната жалба е подадена в срока на чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата обаче е процесуално недопустима по следните съображения:
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С решение № 293 от 23.02.2012 г. по в. гр. д. № 3 542/2011 г. Пловдивски окръжен съд е потвърдил изцяло решение № 3 287/03.10.2011 г. на Районен съд [населено място], ІІ гр. състав, постановено по гр. д. № 20 783/2010 г. В диспозитива на въззивното решение е посочено, че същото е окончателно и не подлежи на обжалване и в тази му част е атакувано с частна жалба от [фирма] [населено място], предмет на настоящото производство. Жалбоподателят е изложил доводи, че същото е незаконосъобразно, тъй като прегражда по-нататъшното развитие на производството.
Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато се прегражда по-нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично посочени в закона. В конкретния случай, постановеното въззивното решение в обжалваната му част не попада в посочените категории съдебни актове. В чл. 280 ГПК и чл. 281 ГПК законодателят изрично е посочил при наличието на кои предпоставки е допустимо подаването, респ. разглеждането на касационните жалби. Единствено в чл. 280, ал. 2 ГПК е въведен ограничителен критерий за недопустимост на касационно обжалване, който е обективен и е в зависимост от цената на предявените искове – за търговски дела до 10 000 лв., а за граждански – до 5 000 лв. Неправилните, според жалбоподателя, указания на въззивния съд относно възможността постановения от него съдебен акт да бъде обжалван пред ВКС или че същият е окончателен, не създават, нито погасяват процесуални права, с каквито страната разполага, или не по силата на закона, съгласно действащата процесуална уредба. В тази връзка, констатацията на въззивния съд, че постановеното решение не подлежи на обжалване не лишава страната от възможността да подаде касационна жалба ако са налице законовите предпоставки за това, като преценката за допустимост на касационното обжалване се извършва от Върховния касационен съд.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] [населено място], срещу решение № 293/23.02.2012 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 3 542/2011 г. в частта му, в която е посочено, че същото е окончателно и не подлежи на обжалване.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от съобщаването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: