О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
София, 16.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на девети май, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №250/2012 г.
Производството е образувано по частна жалба на Н. М. Н., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Н. М., срещу определение №317 от 27.12.2011 г. по гр. дело №876/2011 г. на Върховния касационен съд, III г.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение №352 от 02.03.2011 г. по гр. дело №878/2010 г. на Софийския апелативен съд в частта му, с която е отхвърлен искът по чл.1 ЗОДОВ за сумата 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Според него касационната му жалба в частта относно обезщетението за неимуществени вреди е допустима, защото според §25 ПЗР ЗИД ГПК/ обн. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./ висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Определението е незаконосъобразно, тъй като е постановено без да бъде проведено открито съдебно заседание. Моли за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на чл.47 от Х. за основните права в Европейския съюз.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Правилен е изводът, направен в обжалваното определение, че съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване в частта относно иска за обезщетение за неимуществени вреди, тъй като цената на иска е до 5 000 лв. Действието на процесуалноправните норми във времето се различава от действието на материалноправните. Материалноправната норма урежда фактическия състав, осъществил се по време на действието й, като породените правни последици се запазват и при действието на новата, различна правна норма, освен ако в новия закон е изрично уредено обратно действие на новата правна норма. Процесуалноправната норма урежда фактическия състав, осъществил се по време на действието й, но новата процесуалноправна норма отменя породените правни последици на извършеното съдопроизводствено действие, като ги заменя с нови, освен ако в новия закон е изрично уредено запазването на породените правни последици.В § 25 ПЗР ЗИД ГПК/обн. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./ е уредено разглеждането на заварените висящи производства по досегашния ред, което означава, че подадените касационни жалби (които поставят началото на касационното производство) до 21.12.2010 г. – влизането в сила на новата ал. 2 на чл. 280 ГПК, подлежат на разглеждане по стария ред. На разглеждане по новия ред подлежат касационните жалби, подадени след тази дата. Без правно значение е какъв е бил редът за обжалване на въззивното решение към момента на предявяването на иска. Според изричната разпоредба на чл.288 ГПК ВКС се произнася по допускане на касационно обжалване в закрито заседание. Това е така, защото в това производство страните излагат становищата си писмено и в него не се събират доказателства. Правните въпроси, по които се иска отправяне на преюдициално запитване, нямат значение за изхода на спора.
Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №317 от 27.12.2011 г. по гр. дело №876/2011 г. на Върховния касационен съд, III г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.