О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
гр. София, 02.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 3942 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ срещу определение № 387 от 19. 09. 2018г., постановено по в. ч. гр. дело № 438/2018г. на Пловдивски апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 1512 от 17. 07. 2018г. по гр. дело № 1101/2018г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната исковата молба на касатора на основание чл. 130 ГПК, поради недопустимост на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба, касаторът навежда доводи относно основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса за характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ (отм.), по който сочи разрешаването му в обжалваното въззивно определение в противоречие със следната практика на ВКС: решение № 87 от 29.01.2010 г. по гр. дело № 369/2009 г., III ГО, решение № 144 от 20.07.2015 г. по гр. дело № 2639/2014 г., IV ГО, решение № 368 от 21.11.2011 г. по гр. дело № 1129/2010 г., III ГО, определение № 1296 от 13.10.2011 г. по гр. дело № 480/2011 г., IV ГО, определение № 419 от 25.07.2012 г. по ч. гр. дело № 304/2012 г., I ГО, определение № 349 по ч. гр. дело № 335/2010 г., IV ГО, определение № 578 от 31.10.2011 г. по ч. гр. дело № 423/2011 г., III ГО, определение № 126 от 31.01.2011 г. по гр. дело № 1194/2010 г., IV ГО, определение № 474 от 16.04.2013 г. по гр. дело № 1412/2012 г., III ГО, определение № 409 от 28.10.2016 г. по гр. дело № 4114/2016 г., III ГО, решение № 106 от 14.05.2013 г. по гр. дело № 1074/2012 г., III ГО, определение № 175 от 01.03.2012 г. по ч. гр. дело № 742/2011 г., IV ГО, определение № 388 от 26.10.2017 г. по ч. гр. дело № 3884/2017 г., III ГО, определение № 434 от 05.04.2012 г. по гр. дело № 1389/2011 г., IV ГО, определение № 798 от 22.11.2012 г. по ч. гр. дело № 668/2012 г., IV ГО и определение № 304 от 16. 07. 2018г. по ч. гр. д. № 2224/2018г., ІІІ ГО. Поддържа, че въпросът е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Релевира и наличие на „очевидна неправилност“ като основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира че настоящото касационно производство следва да бъде спряно по аргумент на чл. 292 ГПК до произнасяне на тълкувателно решение по висящото тълкувателно дело № 1/2018г. на ОСГК на ВКС, образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 25. 07. 2018г. по следния правен въпрос: „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27, ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112, ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването, надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, съответно по чл.27, ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИПДП (отм.), чл. 74 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок?“. Този въпрос е обусловил изхода на конкретния правен спор, доколкото въззивният съд е приел, че срокът по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ за извършване на проверка в производство за отнемане на незаконно придобито имущество е преклузивен и с изтичането му се преклудира правото на КПКОНПИ да предяви иск по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./. Именно с този решаващ правен довод е прекратил исковото производство по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ като недопустимо.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА на основание чл. 292 ГПК производството по делото до постановяване на тълкувателно решение от Общото събрание на гражданска колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 1/2018г., образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 25. 07. 2018г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.