О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
Гр.София, 02.05.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.4916 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.802/2.06.16 по г.д.№.1029/16 на Окръжен съд Пловдив – с което е потвърдено решение №.637/22.02.16 по г.д.№.12398/15 на Пловдивски районен съд за уважаване на предявения срещу касатора иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ.
Ответната страна С. Б. Д. оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за основателен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което той е уважен. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудов договор, който е бил незаконосъобразно прекратен на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ – с немотивирана заповед, без да е налице визираното в нея основание и при злоупотреба с право. За да е налице основанието на чл.328 ал.1 т.6 КТ е необходимо да са въведени нови изисквания за образование за заемане на длъжността-на които работникът обективно да не отговаря, повишаването на изискванията да е настъпило след сключването на трудовия договор и то да не съставлява злоупотреба с право, а в самата заповед трябва да е посочено на какво конкретно изискване не отговаря работника, дали се касае за образование или квалификация. В случая ищецът е заемал длъжността „юрисконсулт” в ответното дружество; не се установява работодателят да е въвел нови изисквания за заемането й по надлежен ред и ищецът да е запознат с тях; не се установява и той да не е отговарял на изискванията за заемане на длъжността – които, при липса на длъжностна характеристика, са висше юридическо образование и издържан изпит за юридичска правоспособност; самата заповед е немотивирана – в нея /а и в предизвестието (и двете връчени във второто заседание по делото)/ липсва посочване какви нови изисквания са въведени за длъжността, на които ищецът не отговаря /вписано е само, че лицето не притежава нужното образование/, не е представена длъжностна характеристика. При това положение, след като заповедта е немотивирана, а от друга страна ищецът е отговарял на нормативно въведените изисквания за длъжността и няма твърдения и доказателства впоследствие работодателят да е въвел по-високи, то уволнението е незаконно. Същевременно е налице и злоупотреба с право, превишаване на власт и заобикаляне на закона с цел ищецът да бъде уволнен – считано от 23.06.15 той е бил трудоустроено лице с трайно намалена работоспособност 96% и работодателят, знаейки за този факт към момента на регистриране на заповедта за уволнение в НАП /на 17.07.15/ я е издал с по-ранна дата /8.06.15/, с цел да избегне предварителната закрила по чл.333 ал.1 т.2 КТ /вземане на мнение на ТЕЛК и разрешение от „Инспекцията по труда” преди уволнението/.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси в противоречие с практиката на ВКС: 1.”Следвало ли е, в качеството си на въззивен съд, ПОС да проведе производство по чл.129 ГПК, с оглед на това, че претенцията следва да се основава на ясни и конкретни обстоятелства, които съдът следва да подведе под конкретна правна норма?”; 2.”Допустимо ли е съдебното решение /първоинстанционно и въззивно/, постановено по искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, вр. с чл.225 ал.1 КТ, предявени с нередовна искова молба?”.
Настоящият състав намира, че така поставените въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая изведените въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивният съд и той не е излагал мотиви в тази връзка, респективно не е приемал за установено, че е сезиран с нередовна искова молба /в същата и последващото й уточнение ищецът е изложил оплаквания за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, в това число че не разполага с информация защо трудовото му правоотношение е прекратено, не му е било връчвано предизвестие и не са му били взети обяснения относно нарушаване на условията на трудовия договор или на дисциплината, като същевременно считано от 23.06.15 е лице с трайно намалена работоспособност 96% с ЕР ТЕЛК/. Предвид изложеното те са неотносими към решаващата му воля и не биха могли да обусловят допускане на касационно обжалване по критериите на чл.280 ал.1 ГПК. Относим би бил въпрос за необсъждане на наведени във въззивната жалба оплаквания и доводи, но такъв не се съдържа в изложението и съдът не би могъл служебно да се занимава с него /обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране – задължението на жалбоподателя по чл.284 ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на същата правна норма – т.1 ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС/.
За пълнота следва да се посочи, че доколкото по делото е безспорно, че заповедта за уволнение и предизвестието са достигнали до ищеца чрез предоставянето им за първи път във второто съдебно заседание пред първата инстанция от свидетелката Д.С. /обслужвала счетоводно ответното дружество по договор/, то тогава е настъпило и релевантното за прекратяване на трудовото правоотношение връчване на същите на ищеца по смисъла на чл.335 КТ. При това положение, макар искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ да е бил предявен преди да е настъпил юридическият факт на прекратяване на трудовия договор /т.е. да е бил преждевременно заведен/, предвид последващото му настъпване в хода на процеса /с връчване на заповедта в с.з./ до приключване на устните състезания, съдът е бил длъжен да го съобрази на основание чл.235 ал.3 ГПК при постановяването на решението /в този смисъл е и задължителната практика на ВКС – реш. №.62/26.03.13 по г.д.№.758/12, ІІІ ГО на ВКС/. То трябва да отразява правното положение между страните по делото такова, каквото е в момента на приключване на устните състезания /чл.235 ал.3 ГПК/, към този момент трудовото правоотношение е прекратено и ищецът има правен интерес от отмяна на уволнението – следователно претенцията му по чл.344 ал.1 т.1 КТ е допустима; такова е и постановеното по нея решение.
С оглед на всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.802/2.06.16 по г.д.№.1029/16 на Окръжен съд П.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: