О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
гр.София, 21.03.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1341 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 24.06.2011г. по гр.д.№ 4389/ 2011г. на Градски съд София, с което са отхвърлени исковете на А. Х. В. срещу ДФ “З.” с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – 3 КТ.
Жалбоподателят – А. Х. В. поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуален въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът ДФ”З.”, чрез представителя си поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от А. Х. искове за отмяна на уволнение, извършено със заповед №1479/11.06.2010г., на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, възстановяване на длъжност експерт в отдел “Прилагане на мерки за развитие на селските райони” и за заплащане на обезщетение за принудителна безработици. Изложени са съображения за това, че заповедта е мотивирана, тъй като в нея има препратка към докладна записка на Началник сектор “Оторизация на плащанията”, отдел “Прилагане на мерки за развитие на селските райони”, където е посочено, че жалбоподателят показва ниска компетентност, липса на професионални знания и умения, качества като инициативност, творчество, умение за работа в екип, некоректно попълнени данни по проекти, като са цитирани са и конкретно извършени проверки по проекти. Съдът приел, че от доказателства се установява наличие на повтарящи се грешки, които забавят работния процес, а е при това жалбоподателят е бил и натоварен с по-малко работа от останалите служители. Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.328, ал.1, т.5 КТ, т.е. налице е липса на качества за извършване на възложената работа и това състояние е трайно за служителя. Прието е, че ищецът не притежава вменените му по силата на трудовия договор и длъжностната характеристика професионални качества – инициативност, умение за работа в екип и др., поради което уволнение е законно на посоченото в заповедта основание Като е отхвърлил основния иск съдът е отхвърлил и обусловените такива като неоснователни.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят А. Х., чрез процесуалния си представител, в изложението си е посочил, че правните въпроси, по който съдът се е произнесъл в решението си и са от значение за правилното решаване на спора, е за задължението на работодателя да мотивира в заповедта липсата на качества за ефективно изпълнение на възложената работа” с оглед преценката законността на уволнението на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, както и по процесуалния такъв – за задължението на съда да разпредели точно доказателствената тежест между страните при установяване наличието на посоченото в уволнителната заповед основание, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Представя решение от 13.10.2009г. по гр.д.№ 5048/2008г. ІІ г.о. на ВКС, в което е даден отговор на въпроса за характеристиката на понятието липса на качества у работника при прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, която е прието, че преценката се извършва конкретно във всеки отделен случай, решение от 07.04.1997г. по гр.д.№131/1997г. ВКС, в което е прието, че текста предпоставя безвиновна липса на качества за изпълняване на възложената работа, решение от 23.10.2006г. по гр.д.№55/2004г. ВКС, в което е прието, че работодателят следва да посочи конкретните качества, които липсват, решение от 04.07.1995г. по гр.д.№287/1995г., в което е прието, че при уволнението не е необходимо да е налице вина у работника, както и решения на въззивни съдилища, които не е установено да са влезли в сила и не следва да бъдат съобразявани при преценката за допустимост на касационното обжалване. Поддържа, че по отношение на тези въпроси са налице основания по чл.290, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. На поставения за тълкуване въпрос за задължението на работодателя да мотивира в заповедта липсата на качества за “ефективно изпълнение на възложената работа” с оглед преценката законността на уволнението на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ е даден отговор в задължителна по смисъла на т.2 ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК практика на ВКС- решение от 23.07.2010г. по гр.д. №468/2009г. ІV то г.о. на ВКС, в което е прието, че във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота /мотиви/ за основанието, на което се извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и поради правните последици. В случая с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл именно при спазване на практиката на ВКС, а и не е налице противоречиво произнасяне на съдилищата по идентични правни спорове, което да налага уеднаквяването на практиката им при наличие на задължителна практика на ВКС.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК и по поставения за разглеждане процесуален въпрос-за разпределение на доказателствената тежест между страните при установяване наличието на посоченото в уволнителната заповед основание, на който също е дадено отговор съобразно трайната практика на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 08.07.2010г. по гр.д.№978/2009г. на ВКС, ІVто г.о., в която се приема, че работодателят е този, който трябва да установи законността на заповедта за уволнение, което включва и наличие на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. От значение е именно основанието, посочено в заповедта за уволнение, а не друго, макар и обективно да е съществувало към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Направените оплаквания за неправилна преценка на доказателствата касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата по делото, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. То не касае тълкуване по приложение на самия закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съответствуват на точното приложение на закон.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 24.06.2011г. по гр.д.№ 4389/ 2011г. на Градски съд София, по жалба на А. Х. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: