1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
гр. София, 22.07. 2011 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия И.
ч.гр.д. № 136 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Национална служба за охрана при Президента на Република България, приподписана от пълномощника й главен юрисконсулт И. Р., срещу определение № 1965/14.12.2010 г. по ч.гр.д. № 1658/2010 г., по описа на САС, Търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено определение от 29.06.2010 г., постановено по гр.д. № 7521/2010 г. по описа на СГС, ГК, I отд. – 1 състав, за прекратяване на производството като недопустимо.
Касаторът се е позовавал като основание за допускане на касационния контрол на хипотезите на чл. 280 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба – С. А. Г.-Балканска, Д. Л. Г. и А. Л. Г. не са депозирали писмен отговор по чл. 276 ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основаниятя по чл. 280 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Тя обаче е процесуално недопустима, по следните съображения:
Частният касационен жалбоподател е обосновал правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, срещу посочените в исковата молба ответници-физически лица, с наличието на влязло в сила съдебно решение от 01.08.2003 г. по гр.д. № 4434/2002 г., по описа на СРС, 46 с-в, с което е бил уважен предявен от последните срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, иск с правно основание чл. 108 ЗС, за предаване владението върху подробно описания в исковата молба недвижим имот. В исковата си молба частният касатор твърди, че именно той е бил легитимирания по ревандикационния иск ответник, а формалния такъв, срещу когото е водено производството и е постановено решението, е следвало да участва по делото като контролираща страна, по смисъла на чл. 19 ГПК (отм.). Към частната касационна жалба е приложено решение № 70/18.10.2010 г., постановено по гр.д. 4745/2008 г., по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение, с което на основание на чл. 304 ГПК е отменено влязлото в сила решение на СРС, 46 с-в, от 01.08.2003 г., постановено по гр.д. 4434/2002 г. В мотивите на същото ВКС е приел, че СРС е разгледал спора при неконституиране на надлежния ответник по делото, с оглед указанията на т. 11 от ППВС № 8/79 г. от 06.03.1980 г., който е частният касационен жалбоподател в настоящото производство, а като такъв е участвала Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, който е имал качество на контролираща страна. Именно подари това ВКС е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, със задължителни указания за конституирането като ответник в производството на Национална служба за охрана при Президента на Република България, а като контролираща страна следва да се призовава министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Именно с оглед на така постановеното от ВКС решение по реда на чл. 304 ГПК и дадените с него задължителни указания на СРС, е отпаднал правния интерес на ищеца-частен касатор по настоящото дело от предявения от него отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, доколкото неговите права и интереси не са накърнени от вече отмененото решение по предявения ревандикационен иск. При новото разглеждане на делото, което ще започне от стадия на връчване на препис от исковата молба и доказателствата на новоконституирания ответник – Национална служба за охрана при Президента на Република България, същият ще може да проведе в пълна степен всички процесуални действия за защита на своите права и интереси, както и да релевира съответните възражения и оспорвания, да ангажира съответните доказателства и т.н.
От друга страна, ако се достигне, вследствие настоящото частно касационно производство, до разглеждане по същество на предявения отрицателен установителен иск, то същият би бил недопустим и производството по него ще следва да бъде прекратено и на още едно основание – чл. 126 ГПК, като по-късно заведено дело между едни и същи страни (с оглед дадените от ВКС задължителни указания за конституирането на частния касационен жалбоподател като ответник по иска с правно основание чл. 108 ЗС), на същото основание и за същото искане. Във връзка с последното следва да се има предвид, че решението по чл. 108 ЗС формира сила на пресъдено нещо относно правото на собственост на ищеца и придобивното основание, на което той се е позовал в исковата си молба, които въпроси са идентични с онези, по които се формира силата на пресъдено нещо и при решението по един отрицателен установителен иск за собственост, ответник по който е ищецът по ревандикационния иск. И в двата случая предметът на делата е един и същ – правото на собственост на ищеца по чл. 108 ЗС-ответник по чл. 124 ГПК върху спорния недвижим имот, при съответното придобивно основание.
С оглед на гореизложеното, така подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, поради липсата на правен интерес от подаването й.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 1546/25.02.2011 г.подадената от Национална служба за охрана при Президента на Република България, приподписана от пълномощника й главен юрисконсулт И. Р.,срещу определение № 1965/14.12.2010 г. по ч.гр.д. № 1658/2010 г., по описа на САС, Търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено определение от 29.06.2010 г. постановено по гр.д. № 7521/2010 г. по описа на СГС, ГК, I отд. – 1 състав, за прекратяване на производството като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в 1-седмичен срок от съобщението му на частния касационен жалбоподател, на когото да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: