5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
С., 23.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 896/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 539 от 1.ІV.2011 г. по гр.д. № 136/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №4559 от 14.Х.2010 г. по гр.д. № 142/ 2008 г. на СГС, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на малолетните Г. – родена на 12.ХІІ.2001 г. и Т. – роден на 7.ІІІ.1998 г., чрез тяхната майка и законна представителка Н. Н. Г. – от [населено място] по 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им Р. Л. Г., причинена при ПТП на 30.VІ.2007 г., на основание чл. 226 ал. 1, вр. чл. 223 КЗ, със законната лихва от 30.VІ.2007 г., с оплакване, че е неправилно. В Изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че материалноправният въпрос за писмената форма на застрахователния договор, като условие за действителност, и за реквизитите на застрахователния договор по чл. 381 ал. 1 т. 8 (отм.) ТЗ – подписи на страните, решението е постановено в противоречие с трайната съдебна практика: Р.№528/ 8.VІІ.2005 г. по т.д. №17/2005 г. на ВКС и Р.№950/31.Х.2005 г. по гр.д.№ 242/2005 г. на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, както и че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата – Р. на САС по гр.д.№ 2772/2009 г. и Решение от 19.ІХ.2008 г. по гр.д.№ 3148/2007 г. на СГС. Жалбоподателят поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като е необходимо да се установи съдебна практика по изложения въпрос с оглед сложилите се в гражданския оборот фактически отношения по застраховане на гражданската отговорност на автомобилистите и обществения интерес от установяване на валидността на застраховката в случаите на неспазване на предписаната от закона форма за действителност – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба малолетната Г. – родена на 12.ХІІ.2001 г., чрез своята майка и законна представителка Н. Н. Г. – от [населено място] и непълнолетният Т. – роден на 7.ІІІ.1998 г., действаш лично и със съгласието на майка си Н. Н. Г. – от [населено място], не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което са уважени осъдителни искове, чиято цена не е до 10 000 лв. – чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че същата е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на малолетните Г. – родена на 12.ХІІ.2001 г. и Т. – роден на 7.ІІІ.1998 г. по 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им Р. Л. Г., причинена при ПТП на 30.VІ.2007 г., на основание чл. 226 ал. 1, вр. чл. 223 КЗ. Въз основа на влязлата в сила присъда по НОХД № 422/2007 г. на ПОС, с която Н. Н. Г. е призната за виновна затова, че на 30.VІ.2007 г. при управление на л.а.”Рено К.” с д.к. [рег.номер на МПС] , е нарушила правилата за движение – чл. 20 ал. 1, чл. 16 ал. 1 т. 1 ЗДвП, като по непредпазливост е причинила смъртта на Р. Л. Г. – престъпление по чл. 343 ал. 1 б. ”в”, вр. чл. 342 ал. 1 НК, съдът е приел, че е настъпило застрахователното събитие. Съобразно Застрахователна полица № 091070017553007073 607/22.V.2007 г. е направил извод, че между застрахователя и Н. Н. Г., е сключен договор за задължителна застраховка ”Гражданска отговорност на автомобилистите” със срок на действие от 23.V.2007 г. до 2.V.2008 г., като е неоснователно оспорването от ответника, че липсва застрахователно правоотно – шение поради недостатъчно индивидуализиране на автомобила – непосочване на последните 4 цифри от номера на рамата, на регистрационен номер и поради липса на подпис на застрахования. По съображения, че в Справка от базата данни на Гаранционен фонд, е отбелязана застрахователната полица и забележка, че на рег. [рег.номер на МПС] , отговаря номер на рама, чиито първи 13 букви и цифри съответстват на посочените в застрахователната полица, и че в Констативния протокол за настъпилото ПТП е отбелязано, че за автомобил Рено К.” с д.к. [рег.номер на МПС] , водачът Н. Н. Г. е представила същата застрахователна полица, съдът е приел, че автомобилът е този, който е застрахован, и че с него е причинена смъртта на бащата на ищците, както и че договорът е потвърден. Като е изложил, че са доказани всички факти от състава на чл. 226 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и въз основа на събраните доказателства ответникът не е доказал съпричиняване от страна на загиналия, съдът е уважил исковете за обезщетение за неимуществени вреди от загубата на баща им по 60 000 лв. за всяко дете.
Изложеният от жалбоподателя материалноправен въпрос, по които се е произнесъл въззивния съд за формата на договора за застраховка “гражданска отговорност” и за последиците, ако не е спазена, доколкото застрахователната полица не е подписана от застрахованата, поради което се касае за нищожност поради липса на писмена форма на изявление по сключването на застрахователния договор, е релевантен за делото, тъй като обуславя изхода на спора. Прието е от ВКС в Решение № 50 от 25.ІV.2012 г. по т.д.№ 95/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., постановено на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите на ВКС съдилища, че предвидената в закона писмена форма, е условие за действителност на договора за застраховка – чл. 293 ал. 1 ТЗ, вр. 184 ал. 1 КЗ, като в чл. 184 ал. 3 КЗ е посочено и задължителното съдържание на договора, и като негова неразделна част в чл. 184 ал. 2 КЗ е предвидено писмено предложение или искане до застрахователя или писмени отговори на застрахования на поставени въпроси за обстоятелства, имащи значение за естеството и размера на риска. В този смисъл е и посочената от жалбоподателя съдебна практика: Р.№528/8.VІІ.2005 г. по т.д. №17/2005 г. на ВКС, Р.№950/31.Х.2005 г. по гр.д.№ 242/2005 г. на ВКС, създадена при действието на ГПК (отм.).
Въззивният съд в съответствие с тази практика, е приел, че изискването на закона за писмена форма на застрахователния договор, е условие за действителност, като въз основа на установените по делото факти е стигнал до извода, че автомобилът, с който е причинена смъртта на бащата на ищците, е застрахованият, както и че договорът е потвърден по възражението на застрахователя за липсата на подпис на застрахованата. Въззивното решение съответства на посоченото Р. № 50/ 25.ІV.2012 г. по т. д. № 95/2011 г. на ВКС, І т.о., в което е прието, че неспазването на законоустанове – ната форма за действителност на търговска сделка, за да доведе до нищожност, следва страната да оспори действителността на сделката – чл. 293 ал. 3 ТЗ, което доближава порока до унищожаемост по ЗЗД (чл. 27 и сл.), като страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението – чл. 293 ал. 3 ТЗ. Върховният касационен съд е посочил, че когато фактите по делото недвусмислено сочат на неоспорване от застрахователя на действителността на изявлението на застрахованата в застрахователния договор, като въпреки неточното попълване на данните за автомобила и липсата на подпис на застрахованата, застрахователят е приел плащането на премията, осчетоводил е полицата и е изпратил данните от нея в Информационния център към Гаранционния фонд, изискването за форма на застрахователния договор е преодоляно и застрахователят не може да се позовава на нищожността на застрахователния договор поради липсата на подпис на застрахования.
В съответствие с посочената съдебна практика въззивният съд е посочил, че въпреки неточното попълване на данните на автомобила в застрахователната полица и неподписването й от застрахованата, застрахователят е изпратил данните в Информационния център към Гаранционен фонд. Затова при установено недвусмислено поведение на застрахователя, който не е оспорвал действителността на изявлението на застрахованата, същият не може да се позовава на нищожност на застрахователния договор поради липса на изискващата се писмена форма на изявлението за сключването му – липса на подпис на застрахованата – чл. 293 ал. 3 ТЗ.
С оглед посочената съдебна практика в съответствие с която е постановено въззивното решение, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – дори и да се приеме, че по изложения въпрос е създадена противоречива съдебна практика – посоченото от жалбоподателя Р. на САС по гр.№ 2772/2009 г. не е влязло в сила и е отменено от ВКС с Р. № 50/25.ІV.2012 г. по № 95/2011г. – противоречието е преодоляно със създадената по чл. 290 ГПК съдебна практика – Р. № 50/25.ІV.2012 г. по № 95/2011 г. на ВКС. Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по изложения въпрос е налице съдебна практика, посочена по-горе.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 539 от 1.ІV.2011 г. по гр.д. № 136/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: