О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
гр. София, 24.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Златка Русева гр. д. № 702/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 558 от 18.05.2012 г. на Г. Н. Г., чрез адвокат П. В. срещу въззивно решение от 10.04.2012 г. на Окръжен съд – Монтана, постановено по гр. д. № 365/2011 г., с което е потвърдено решението на Районен съд – Берковица от 04.06.2007 г., постановено по гр.д. № 75/2007 г., с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела (не подлежат на обжалване и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване – чл. 274, ал. 4 ГПК). В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена.
Съобразно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ (искът е предявен при действието на отменения ГПК) размерът на цената на иска е ? от данъчната оценка. С исковата молба ищецът е посочил цената на предявените искове, както следва: по иска по чл. 108 ЗС – 135 лева и по иска по чл. 59 ЗЗД – 615 лева. Видно от приложената по делото данъчна оценка (лист 9 от първоинстанционното дело), цената на иска е 33, 75 лева. Следователно в разглеждания случай цената на обективно съединените искове поотделно е под законоустановения минимум, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
О с т а в я без разглеждане касационна жалба вх. № 558 от 18.05.2012 г. на Г. Н. Г. от [населено място] срещу въззивно решение от 10.04.2012 г. на Окръжен съд – Монтана, постановено по гр. д. № 365/2011 г.
П р е к р а т я в а производството по гр.д. № 702/2012 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
О п р е д е л е н и е т о може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: