ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 371
София 26.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 391/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на “Т” О. – в несъстоятелност – гр. С. срещу Разпореждане от 12.ІІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 1213/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната като нередовна касационната му жалба срещу Решение № 27 от 18.І.2010 г. по гр.д. №1213/ 2009 г. на САС, с оплакване, че не е адвокат, а съдружник и управител на дружеството, и е изпълнил всички указания с Молбата от 9.ІІІ.2010 г., включително и задължението за внасяне на държавна такса. Жалбоподателят излага, че съдебната система взима решения, базирани изцяло на недействителни и невалидни документи, като е недопустимо в такава институция да се губят или умишлено да не се представят по делото документи, и въззивните съдии да твърдят, че не е получена Молбата, подадена от него в съответния срок до състава на САС. Иска ВКС да отмени обжалваното разпореждане, да разгледа подадената касационна жалба, да отмени въззивното решение и върне делото за доизясняване на фактите и обстоятелствата или да постанови решение, с което да уважи претенцията му.
Ответникът по частната жалба “Б” Е. – гр. С., с писмен Отговор оспорва жалбата, като неоснователна, тъй като съдът е дал указания на жалбоподателя да посочи касационните основания по чл. 280 ГПК, да представи касационна жалба, приподписана от адвокат, което жалбоподателят не е изпълнил, поради което правилно касационната жалба му е върната.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че разпореждането подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК и че жалбата е допустима, като подадена в срок.
С Разпореждане от 1.ІІІ.2010 г. въззивният съд е оставил без движение Касационна жалба вх. № 1986/ 26.ІІ.2010 г., за да представи жалбоподателят в едноседмичен срок от съобщението изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, адвокатско пълномощно и жалбата да бъде приподписана от адвокат, и да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса 30 лв. С Молба от 11.ІІІ.2003 г. “Т” О. – гр. С. излага, че касационната жалба е изготвена от Г. Ж. Р. , който не е адвокат, а съдружник и управител на дружеството, поради което не разбира изискването за приподписване на жалбата от адвокат и представяне на адвокатско пълномощно, излага като основания за касационно обжалване, посочените в жалбата, които са за неправилност, за необоснованост и за недопустимост на решението, за което излага подробни съображения и иска решението да се отмени. С обжалваното разпореждане по съображения, че не са изпълнени дадените указания за отстраняване нередовността на касационната жалба, съдът е постановил връщането й.
Разпореждането е правилно. На жалбоподателя са дадени ясни и точни указания от въззивния съд какво следва да извърши, за да отстрани нередовностите на жалбата. Изискването на закона – чл. 284 ал. 2 ГПК – да се приподпише касационната жалба от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност, и да се приложи към жалбата пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическа правоспособност – е категорично и не подлежи сега на обсъждане защо законът е въвел такова изискване, а жалбоподателят не твърди да има юридическа правоспособност, напротив – признава и в Молбата от 11.ІІІ.2010 г. до въззивния съд, и сега с частната жалба, че не е адвокат. Жалбоподателят не е изпълнил и ясното указание, дадено му от въззивния съд, не само да внесе държавна такса 30 лв. по сметка на ВКС, но и да представи документа затова, какъвто той не е представил с Молбата от 9.ІІІ.2010 г. и каквато квитанция представя сега с частната жалба за внесена на 9.ІІІ.2010 г. държавна такса 30 лв. Дори и да се приеме, че извън компетентността на въззивния съд е да обсъжда посочени ли са от жалбоподателя основания за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, която проверка следва да се извърши от Върховния касационен съд, нередовностите на касационната жалба досежно неизготвянето й от адвокат, съгласно чл. 284 ал. 2 ГПК и непредставяне на доказателства за внесена държавна такса 30 лв. в дадения срок, обуславят неотстранени нередовности на касационната жалба и връщането й от въззивния съд.
Изложените от жалбоподателя обвинения за некомпетентност и тенденциозно отношение към него от въззивния съд, за взимане на решение въз основа на недействителни и невалидни документи и за недопустимо загубване на Молбата му от 9.ІІІ.2010 г., са извън предмета на обжалване на въззивното разпореждане за връщане на касационната жалба, поради което не следва да се обсъждат от ВКС.
Затова частната жалба срещу разпореждането за връщане на частната касационна жалба е неоснователна, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 12.ІІІ.2010 по гр.д. № 1213/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 7056/ 18.ІІ.2010 г., подадена от “Т”О. – в несъстоятелност – гр. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: