О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
гр. София, 27.10.2014 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Никова гр. дело № 3621 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 54189 от 07.05.2014 г., подадена от Д., представлявана от М. н. р. р. чрез пълномощник главен юрисконсулт Б. Б., против решение № 1964 от 17.03.2014 г., постановено по в.гр.д. № 8553/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ІV „а” въззивен състав.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК. Съдържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В текста на жалбата е инкорпорирано изложение по чл.280, ал.1 ГПК, с което е изпълнено и изискването по чл.284, ал.3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответниците по касация С. Х. Д. и Р. Г. Д. чрез адвокат П. Г. от САК са депозирали отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който поддържат, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна по същество.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение, постановено след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с Решение № 154 от 18.06.2013 г. по гр.д.№ 880/2012 г. на ВКС, І г.о., е отменено решението на СРС, 54-ти състав от 27.07.2007 г. по гр.д.№ 2824/2001 г. в частите, с които на основание чл.292 ГПК (отм.) е поставен в общ дял на С. Х. Д. и Р. Г. Д. апартамент от 72,52 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], вх.Б, етаж 2-ри, ведно с мазе № 12, а на Д. – офис от 98,23 кв.м. находящ се в [населено място], [улица], вх.Б, етаж 2-ри, ведно с таванско помещение № 11; осъдена е Д. да заплати на С. Х. Д. и на Р. Г. Д. по 32 250 лева за уравнение на дяловете им в делбения имот и са осъдени С. Х. Д. и Р. Г. Д. да платят държавна такса по иска за делба от по 4 275 лева всяка. Вместо това е постановено поставяне в общ дял на С. Х. Д. и Р. Г. Д. на основание чл.292 ГПК на недвижим имот – жилище с площ от 102,52 кв.м., със средна пазарна цена 174 850 лева, находящо се в [населено място], [улица], вх.Б, втори надпартерен етаж, очертано в жълто на проекта на лист 71-А от гр.д.№ 3528/2007 г. по описа на СГС, II „а” въззивен състав – неразделна част от решението, представляващо дял I (първи) от вариант 2 (втори) от одобрения на 19.04.2010 г. по реда на чл.203 ЗУТ инвестиционен проект при описани граници на жилището съгласно проекта, заедно с мазе № 12 от 6,30 кв.м. и с 2,051 % идеални части от общите части на сградата и мястото, съставляващо по нотариален акт парцел І-a, кв.508а, по плана на [населено място], при граници: [улица], [улица], наследници Г., Ф.Д., Ал.К.С., както и поставяне в дял на Д. на основание чл.292 ГПК на недвижим имот – офис с площ от 80,44 кв.м, със средна пазарна цена от 185 130 лева, находящ се в [населено място], [улица], вх.Б, втори надпартерен етаж, очертано в розово на проекта на лист 71-А от гр.д.№ 3528/2007 г. по описа на СГС, II „а” въззивен състав – неразделна част от решението, представляващо дял IІ (втори) от вариант 2 (втори) от одобрения на 19.04.2010 г. по реда на чл.203 ЗУТ инвестиционен проект при описани граници на офиса съгласно проекта, заедно с таванско помещение № 11 с лице към юг и площ от 10 кв.м. и с 2,148 % идеални части от общите части на сградата и мястото, съставляващо по нотариален акт парцел І-a, кв.508а, по плана на [населено място], при граници:”ул. М.”, [улица], наследници Г., Ф.Д., Ал.К.С.. Д. е осъдена да заплати на С. Х. Д. и Р. Г. Д. за уравнение на дела им в допуснатия до делба имот общо 5 140 лева – по 2 570 лева на всяка една от тях. С. Х. Д. и Р. Г. Д. са осъдени да заплатят по сметка на Софийски градски съд по 4 165,20 лева всяка – държавна такса по иска за делба.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че допуснатият до делба имот – апартамент с обща застроена площ от 175,40 кв.м. е реално поделяем, който извод е основал на заключенията на съдебно-технически експертизи и наличието на одобрен по реда на чл.203 ЗУТ инвестиционен проект за разделяне на имота в два варианта, всеки от които предвижда обособяването на два дяла (съгласно първия вариант двата дяла са: жилище от 72,52 кв.м. на стойност 123 600 лв. и офис от 110,44 кв.м. на стойност 251 430 лв., а съгласно втория вариант – жилище от 102,52 кв.м. на стойност 174 850 лв. и офис от 80,44 кв.м. на стойност 185 130 лв.). Съобразил е, че и двете страни са заявили становище за извършване на делбата посредством разпределение на основание чл.292 ГПК (отм.), като различията им са се свеждали до подлежащия на прилагане вариант на одобрения инвестиционен проект. Доколкото ищците са поискали поставяне в общ дял, съдът е приел, че е налице хипотеза на равни части на съделителите (общо двете ищци имат ? идеална част, а ответника – другата половина). Като е отчел, че дяловете, които могат да се съставят от имота по първия вариант (по-малко жилище и по-голям офис) са неравни, като стойността на офиса е почти два пъти по-голяма от стойността на жилището, съдът е приел, че следва да състави дялове съобразно вариант втори (по-голямо жилище и по-малък офис). Така е формирал дялове на почти еднаква стойност, воден от разбирането, че по този начин най-пълно се защитава принципа на равноправие на съделителите при извършване на делбата – т.е. всеки от тях да получи реален дял, максимално съответстващ на стойността на дела му. На следващо място съдът е изложил мотиви, че макар в случая частите на съделителите и дяловете да са равни, ликвидирането на съсобствеността чрез теглене на жребий се явява неудобно, тъй като двата дяла представляват имоти от различен вид – жилищен и офис, а и съделителите за различни по вид правни субекти. С оглед елиминиране на възможността при тегленето на жребий физическите лица да получат в дял офис, който не биха могли да експлоатират лично по предназначение, а Д. – да получи в дял жилищен имот, който не е съответен на осъществяваната от нея до момента в делбения имот административна дейност, въззивният съд е постановил делбата да се извърши по реда на чл.292 ГПК (отм.), като е определил и следващите се на ищците суми за уравнение на дела им в съответствие със средните пазарни цени на дяловете, установени със заключението на съдебно-техническата експертиза на ВЛ М..
Искането за допускане на касационното обжалване на въззивното решение се поддържа по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „Доколко е допустимо извършване на реална делба на имот и поставяне на частно лице в сграда със специални функции, свързани с националната сигурност”. Касаторът обосновава значението на този въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с твърденията, че процесният имот е в сградата на централното управление на ДА „Д. р. и в. з.”, с оглед специфичната дейност на която е организиран строг пропускателен режим и достъпът на външни лица в сградата е силно ограничен, което изключва ползването на общ вход и свободното преминаване на външни за администрацията лица. Според касаторът извършването на каквато и да било фактическа делба създава твърде съществени пречки за изпълнение на функциите на ДА „Д., свързани с националната сигурност.
Така формулираният въпрос не съставлява основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за селекция и допускане на касационното обжалване. Съобразно т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, съответният обуславящ правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
В разглеждания случай формулираният от касатора въпрос, в частта му досежно допустимостта на извършването на делбата, по същество вече е получил своя отговор с постановеното при първото разглеждане на делото от Върховния касационен съд Решение № 154 от 18.06.2013 г. по гр.д.№ 880/2012 г. на І г.о. То е част от задължителната съдебна практика и съгласно него обстоятелството, че притежаваната от Д. част от делбения имот е публична държавна собственост, не съставлява пречка за извършването на съдебна делба между Д. и физически лица, цел на която е прекратяване на съсобствеността и заместването й със собственост върху реални части от допуснатата до делба обща вещ. Така постановеното разрешение, което изцяло се споделя и от настоящия състав, изключва необходимостта от допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото по въпроса е създадена задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
Обсъжданият въпрос, формулиран от касатора, в частта му досежно характера на сградата, в която се намира делбения имот – такава със специални функции, свързани с националната сигурност, няма белезите на „правен въпрос” по смисъла на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Обстоятелствата относно режима на допуск в сградата и функциите на настанената в нея администрация не са били част от предмета на спора; въззивният съд не е бил сезиран с обсъждането им и съответно не е дължал произнасяне по тях, като те не са обусловили решаващата му воля, обективирана в съдебния акт. Отделно от това въпросът не кореспондира с данните по делото, доколкото от събраните писмени доказателства е установено, че след реституирането на собствеността върху процесния имот същият изцяло е бил собственост на физически лица – наследниците на лицата, от които същият е бил одържавен по ЗОЕГПСН. Д. е придобила своята ? идеална част впоследствие – в резултат от сключен на 12.04.1996 г. договор за замяна с трето за настоящия спор лице и в този смисъл е некоректно да се поддържа, че частните лица са се поставили „в сграда със специални функции, свързани с националната сигурност”. Напротив – режима на ползване на имота за административни нужди на Д. е бил наложен на настоящите ответници по касация от страна на касатора.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по въпроса „Допустимо ли е чрез извършването на фактическа делба собственикът на реално определен имот съгласно издаден нотариален акт да получи идеални части от друг имот”. Касаторът счита, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като имотът е бил предаден на ДА „Д. р. и в. з.” в състояние след пожар, наложило извършването на ремонтни работи. С оглед това и промененото предназначение от жилищна сграда в административна, то следва че са били променени и идеалните части.
Този въпрос също не съставлява основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Същият е неясно формулиран; обстоятелствата, с които се обосновава стоят извън предмета на спора и в този смисъл нито има обуславящото значение, изисквано съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, нито произнасянето по него би имало изискваното с чл.280, ал.1, т.3 ГПК приносно значение в правоприлагането при тълкуване на правните разпоредби по конкретни дела или при създаване на съдебна практика.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 54189 от 07.05.2014 г., подадена от Д., представлявана от М. н. р. р. чрез пълномощник главен юрисконсулт Б. Б., против решение № 1964 от 17.03.2014 г., постановено по в.гр.д. № 8553/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ІV „а” въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: