О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
София, 27.10. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова
гр. дело №3377/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Й. В., [населено място], чрез пълномощниците и адвокат З. и адвокат С., срещу решение №37 от 02.04.2015г. по гр. дело №31/2015 г. на Разградския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е налице влязло в сила определение, с което въззивната жалба на С. П. И. е върната поради невнасяне на дължимата държавна такса.Въззивният съд не е извършил проверка за допустимост на въззивната жалба, поради което в противоречие с практиката на ВКС е разгледал същата по същество. Правят се множество касационни оплаквания и се твърди, че въззивното решение е необосновано и е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Решението е основано само на едно спорно доказателство, като е прието без да е категорично доказано, че дарените парични средства са вложени при покупката на апартамента. Сочи се, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Прилагат се определения и решения на ВКС.
Ответникът по касация С. П. И. оспорва касационната жалба в становище по чл.283 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №1/2014г. по гр. дело №474/2014г. на Разградския районен съд. Постановено е друго, с което е отхвърлен искът за делба, предявен М. Й. В. срещу С. П. И. за делба на недвижим имот -апартамент, находящ се в [населено място] /подробно описан/. Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е сключен през 1997г.и е прекратен с развод през 2001г. Делбеният апартамент е придобит по време на брака с договор за покупко-продажба от 09.05.2000г., сключен между Областен управител – Р. и С. И. Възражението на ответника И., че е налице пълна трансформация на негови лични средства при придобиване на имота е приета за основателна. Изводът е изграден след анализ на събраните гласни и писмени доказателства относно установената фактическа обстановка за извършено единствено в полза на И. от неговите родители дарение на 8000 лева и влагането на същите при закупуването на процесния апартамент. Въззивният съд е извършил преценка на приетия по делото договор за дарение като частен документ, без достоверна спрямо ищцата дата и като го е съпоставил със събраните гласни доказателства, договора за покупко-продажба на имота и вносните бележки за плащане на цената, е приел, че последната е изплатена изцяло с лични средства на ответника, а оттук и че презумпцията на чл.19,ал.3 СК /отм./ е оборена.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Според ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Въпросите и доводите относно недопустимостта на въззивното решение не могат да обуславят допускане касационно обжалване. Фактически невярно е твърдението на касатора, че липсва молба по реда и в срока по чл.64,ал.3 ГПК за възстановяване срока за внасяне на държавната такса по подадената от И. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Такава е подадена /лист 35 от гр.д.№309/2014г. на Разградски окръжен съд, а освен това искането е обективирано и в частната жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба поради невнасяне на таксата./. Спазени са и останалите изисквания на чл.64 и чл.65 ГПК, поради което правилно е прието, че са били налице предпоставките на закона за възстановяване на срока за отстраняване нередовността на въззивната жалба. Връщането на въззивната жалба поради невнасяне на държавната такса е последвано от определение за възстановяване на срока и отстраняване на тази нередовност, поради което правилно е прието, че въззивната жалба е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Възстановяването на срок по чл.64,ал.2 ГПК е процесуален способ за защита срещу неблагоприятните последици от пропускането на предвиден в закона или определен от съда преклузивен срок за извършване на процесуалното действие. С възстановяването на срока в процедурата по чл.65 ГПК извършеното процесуално действие придобива с обратна сила процесуална релевантност, т.е. счита се за своевременно извършено. В този смисъл са определение №820/2014г., по ч.гр.д.№5658/2014г., ВКС, ІV г.о., №657/2014г. по ч.гр.д.№4849/2014г., ВКС, ІІІ г.о. При това положение следва да се приеме, че постановеният от въззивния съд съдебен акт е валиден. Посочената от касатора практика на ВКС, вкл.ТР№1/2001г., ОСГК, е неотносима, тъй като третира други процесуални въпроси.
В останалата си част в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се релевират само касационни оплаквания във връзка с обосноваността на обжалваното решение. Твърдяната необоснованост на съдебния акт не може пряко да обуслови допускане на касационно обжалване на решението. Това е основание по чл.281,т.3 ГПК за касиране на едно допуснато в процедурата по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК до касационно обжалване въззивно решение. Следва да се има предвид, че въззивният съд е приел за доказано влагането на дарените от родителите на ответника 8000 лева при закупуването на имота при цена на имота от 7922 лева, поради което е установена трасформация на лични средства към релевантния момент – придобиването на имота. Приетото от съда не е в противоречие с решение №116/1991г. по гр.д.№1403/1990г. ВС,І г.о., на което се позовава касаторът. Това е така, защото последното приема, че посочването произхода на личните средства има за цел да потвърди тяхното влагане при придобиването, но предмет на доказване е самото влагане. В случая с обжалваното решение е прието, че ответникът, чиято е доказателствената тежест е доказал твърдяната пълна трансформация на лични средства.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на искане и данни за направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №37 от 02.04.2015г. по гр. дело №31/2015 г. на Разградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: