О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
[населено място] , 28.05.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо търговско отделение , в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1898 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] чрез пълномощника на страната – адв.Г.А. , против определение № 644 / 28.12.2012 год. на Варненски апелативен съд,Търговско отделение , с което е потвърдено разпореждане № 10 100 / 18.09.2012 год. по т.д. № 944 / / 2011 год. на Окръжен съд [населено място] , за връщане на подадената от жалбоподателя въззивна жалба срещу постановеното на 23.02.2012 год. решение по т.д.№ 944 / 2011 год. на Варненски окръжен съд , поради неотстранена нередовност на същата – незаплатена държавна такса за въззивното обжалване . Жалбоподателят оспорва правилността на определението , с довода , че неправилно въззивният съд е игнорирал несъобразяването от първоинстанционния съд с нормата на чл.39 ал.1 ГПК – за връчване на съобщения и призовки на страната чрез пълномощника й и на адреса на същия , когато има посочен такъв . Това е и изводимия от изложението по чл.280 ал.1 ГПК , макар и неформулиран изрично , правен въпрос, обоснован само с едно решение , постановено по реда на чл. 290 ГПК и удовлетворяващо посочената хипотеза по чл.280 ал.1 т.1 ГПК , по процесуалноправния въпрос – „ Редовно ли е , съобразно чл. 39 ГПК, призоваването на страната лично, когато същата е посочила по делото съдебен адресат , в случая и пълномощник ? „ .
Ответната страна – [фирма] – не е депозирала отговор .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното :
Жалбоподателят се позовава на неполучено от него , на посочения и променен в хода на производството адрес, съобщение за дадените от първоинстанционния съд , с разпореждане № 8253 / 27.07.2012 год. , указания за отстраняване нередовности на въззивната жалба , въпреки удостовереното в самото съобщение с дата на връчване – 5 септември 2012 год. – обстоятелство , че призовката е получена лично от адв .А., пълномощник на [фирма] . Истинността на удостовереното не е оспорена , с ангажиране на доказателства за неавтентичността на подписалото я като адв. Г. А. лице , пълномощник на [фирма] . Действително съобщението е изпратено на първоначалния адрес на пълномощника , различен от посочения , но в производството по обжалване първоначалното разпореждане за връщане на въззивната жалба като нередовна – с молба от 9 май 2012 год. по ч.т.д. № 378 / 2012 год. на Варненски апелативен съд , нов адрес за призоваване на пълномощника – ул. „ Ж. К. „ № 33 , ет.2 .
Видно от въззивното определение съдът е изходил от неоспореното от страната обстоятелство за лично получено от адв. А. , макар на неактуалния му , първоначално посочен по делото адрес за призоваване , съобщение за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба – на 05.09.2012 година . Удостовереното от връчителя има характеристиката на официален свидетелстващ документ, неоспорен по надлежния за това начин досежно автентичност на подписа . Въззивният съд не е отрекъл приложението на чл.39 ал.1 ГПК , за уведомяването на страната с указаната в разпоредбата поредност – чрез пълномощник или съдебен адресат , ако е посочен такъв , в който смисъл е и даденият, в приложеното към частната жалба решение № 249 / 24.03.2010 год. по гр.д.№ 397 / 2009 год. на ІІІ г.о. на ВКС , отговор на правен въпрос. Не това е , обаче, релевантният за спора правен въпрос , покриващ общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК , поради което и касационното обжалване не следва да бъде допуснато . Очевидно страната е визирала нередовност на призоваването единствено с оглед факта на уведомяването си на различен от посочения , променен в хода на производството адрес . За релевантността на това обстоятелство, въпреки удостовереното лично получаване от адресата на съобщението , макар и на различен от посочения по делото адрес , жалбоподателят не е формулирал , нито обосновал с допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 – 3 ГПК , процесуалноправен въпрос. За прецизност следва да се посочи, че останалите приложени към частната жалба съдебни актове – определения на ВКС , постановени по реда на чл.274 ал.2 ГПК, по чл.288 ГПК и решение по чл. 303 ГПК – не формират по начало задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК вр. с т. 2 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 644 / 28.12.2012 год. по ч.т.д.№ 708 / 2012 год. на Върховен апелативен съд , Търговско отделение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :