О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
София, 30.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3474/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от П. К. К. против определение № 233 от 22.04.2013 г. по в.ч.гр.д. № 219/2013 г. на Шуменския окръжен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 539 ГПК и при неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 61, ал.1 ЗН.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на въззивното определение до касационно обжалване са поставени следните правни въпроси: следва ли срокът по чл. 61, ал.1 ГПК да се прилага по аналогия към производството по чл. 61, ал.1, изр.2 ЗН, доколкото правен принцип е, че специалният закон изключва приложението на общия закон; след като не са налице основанията за прекратяване на охранителното производство по чл. 539, ал.1 ГПК, следва ли съдът да се произнесе с решение, с което уважава или отказва да уважи молбата за издаване на охранителен акт в производството по чл. 61, ал.1, изр.2 ЗН или следва да се произнесе с определение, с което прекратява процедурата; следва ли възможността по чл. 61, ал.1, изр.2 ЗН да се счита преклудирана след изтичане на тримесечния срок поради безвиновно бездействие в резултат на виновно неизпълнение на задълженията по чл. 27, ал.1 ЗН на наследника по завещание. Жалбоподателят поддържа, че по тези въпроси са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, тъй като са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е потвърдено изцяло определение № 1147 от 18.03.2013 г. по гр.д. № 707/2013 г. на Шуменския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на П. К. К. за продължаване на срока по чл. 61, ал.1 ЗН и е оставена без разглеждане молбата на същия за вписване приемането по опис на наследството, останало от П. В. К..
Въззивният съд е приел, че правилно молбата на П. К. К. за продължаване на срока по чл. 61, ал.1 ЗН с още три месеца е била оставена без уважение, тъй като искането е направено след изтичане на определения в закона тримесечен срок, от както наследникът е узнал за откриване на наследството. Приел е, че по отношение на охранителните производства разпоредбата на чл. 540 ГПК препраща към общите правила на този кодекс, откъдето е направил извод за приложимост на разпоредбата на чл. 63 ГПК към продължаването на срока по чл. 61, ал.1 ЗН. На следващо място е посочил, че в чл. 539, ал.1 ГПК са визирани специални основания за прекратяване на охранителните производства, които намират приложение наред с предвидените в общото исково производство.
Първият от поставените в изложението правни въпроси, свързан с приложението на чл. 63 ГПК към исканията за продължаване на срок за приемане на наследство по опис, е от значение за изхода на делото, но не се установява същият да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, нито да е разрешаван от противоречиво от съдилищата. В обжалваното определение въззивният съд е цитирал практика на ВКС, формирана чрез определения по чл. 274, ал.3 ГПК, в които се приема, че може да се иска продължаване на срока за приемане на наследството по опис / чл. 61, ал.1,изр.2 ЗН/ при условията на чл. 63 ГПК, т.е. искането следва да бъде направено преди изтичане на тримесечния срок от момента, в който наследникът по закон е узнал за откриване на наследството. Определението от 15.04.2009 г. по в.ч.гр.д. № 113/09 г. на Ямболския окръжен съд, не третира въпроса кога следва да бъде направено искането за продължаване на срока по чл. 61, ал.1 ЗН, поради което не може да обоснове твърдяното от жалбоподателя противоречие.
При наличието на практика на ВКС, формирана с определения по чл. 274, ал.3 ГПК, не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото жалбоподателят не твърди тази практика да е неправилна поради неточно тълкуване на закона. Нормата на чл. 61, ал.1 ЗН указва условията и реда, при които следва да се заяви и да се впише приемането на наследството по опис, което я определя като процесуалноправна. Това дава основание да се приеме, че изразът “продължаване на срока” следва да се разбира в същия смисъл, в който е употребен от законодателя и в процесуалния закон- чл. 63 ГПК, чл. 36 ГПК от 1952 г. Законът за наследството не съдържа специални правила относно броенето на сроковете или тяхното продължаване, за да се приеме, че нормата на чл. 61, ал.1 ЗН е специална по отношение на чл. 63 ГПК и изключва приложението й, както се поддържа в изложението към частната касационна жалба.
Във връзка с останалите два правни въпроса, поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят не сочи съдебна практика, нито излага доводи, обосноваващи значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Сочените във връзка с тези въпроси основания за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК са заявени само формално, затова по тях не се дължи произнасяне.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 233 от 22.04.2013 г. по в.ч.гр.д. № 219/2013 г. на Шуменския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: