О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
гр. София, 06.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия В. т. дело № 610 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата Емилия Д. Т. от [населено място], [община] чрез процесуален представител адв. М. К. срещу решение № 1582 от 02.12.2016г. по гр. дело № 2111/2016г. на Окръжен съд Пловдив, Гражданско отделение, VIII състав, с което е отменено изцяло решение № 245 от 08.07.2016г. по гр. дело № 209/2015г. на Районен съд Карлово, I граждански състав и Емилия Д. Т. е осъдена да заплати на Земеделски производител „Н. Я. К.”, [населено място] на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 266 ЗЗД сумата от 21 080 лв., без начислен ДДС, представляваща дължима сума по договор от 14.05.2014г., за което е издадена фактура № [ЕГН] от 19.01.2015г., както и направените пред първа и въззивна инстанция разноски общо в размер на 4 514,80 лв.
Касаторката прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че съдът се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, отговорът на който е от решаващо значение за изхода на спора: „Дадено ли е от Емилия Д. Т. съгласие за сключване на процесната сделка в качеството й на земеделски производител?”. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като поддържа, че въпросът е решен в противоречие с решение № 99/01.07.2009г. по т. д. № 713/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 346/10.11.2015г. по гр. д. № 2543/2015г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 126/26.04.2013г. по гр. д. № 357/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 567/04.11.2008г. по т. д. № 54/2008г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 113/23.06.2014г. по т. д. № 434/2012г. на ВКС, ТК, II т. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ и се решава противоречиво от съдилищата /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
Ответникът Земеделски производител „Н. Я. К.”, [населено място] чрез процесуални представители адв. Н. Б. и адв. В. Ш. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на предпоставката по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, респективно за правилност на въззивното решение. Подробни съображения излага в писмен отговор като поддържа, че мотивите и правните изводи на въззивния съд относно формираната воля от страна на упълномощителката и извършените от пълномощника й действия са с оглед на предоставената му представителна власт по силата на предоставеното му пълномощно и не са в противоречие с практиката на ВКС- Тълкувателно решение № 5/12.12.2016г. по тълк. д. № 5/2014г. на ВКС, ОСГТК и решение № 361/16.11.2011г. по гр. д. № 1077/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи относно допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че по силата на даденото от ответницата Емилия Д. Т. /касатор в настоящото производство/ пълномощно упълномощеният И. Н. Т. е имал право да сключва договори и/или анекси към тях от името на упълномощителката Емилия Т. с физически и юридически лица в страната и чужбина, при цени, условия и срокове, каквито намери за добре, да договаря, с когото намери за добре, включително сам със себе си или с лица, които също представлява. Съдебният състав е приел, че упълномощеният И. Т. не е бил ограничен да сключва договори от името на Емилия Т. само в качеството й на животновъд, поради което не е излязъл от обема на предоставенето му овластяване при сключване на договор за поръчка от 14.05.2014г. Направил е извод за възникнала между страните валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът Земеделски производител „Н. Я. К.“ се е задължил да извърши със собствени средства и техника почистване на земеделски площи, посочени по блокове на земеделски стопанства в [община], землища на [населено място], [населено място] и [населено място], общо с площ 310,512 дка, от находящите се в тях насаждения, а ответницата по иска е поела задължение да заплати сумата от по 68 лв. на декар почистена площ след получаване на субсидии.
За да направи извод за неоснователност на възражението на ответницата по иска за противоречие на договора с добрите нрави и че същият е изцяло във вреда на представлявания, доколкото договорената цена от 68.00 лв. на декар е в пъти над нормалната за този вид услуга, въззивната инстанция е обсъдила заключението на съдебната агрономическа експертиза, позовала се е на наличието на свободна воля при договарянето между страните и е приела, че разликата между справедливата цена и договорената не е в пъти по-висока.
Позовавайки се на Протокол от 19.01.2015г., съдебният състав е констатирал, че извършената от изпълнителя работа е предадена на пълномощника на възложителя и е приета от последния. Изложил е съображения, че дори и към 28.01.2015г. Емилия Д. Т. да е оттеглила с нотариална покана дадените на И. Т. пълномощия, то към датата на приемане на работата същият е имал правомощията да я представлява. Установил е, че издадената в изпълнение на т. 2 от договора фактура № [ЕГН] от 19.01.2015г. е осчетоводена от ищеца, но не и от ответницата, както и че субсидиите са изплатени на последната. С оглед предаването на извършената работа от изпълнителя и надлежното й приемане без възражения от възложителя, въззивният съд е направил извод за наличието на задължение на възложителя да заплати договорената цена.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяване с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Посоченият от касаторката въпрос „Дадено ли е от Емилия Д. Т. съгласие за сключване на процесната сделка в качеството й на земеделски производител?” не е правен, а се отнася до фактите по конкретния правен спор, като отговорът му зависи от установената по делото фактическа обстановка и съдържанието на пълномощното, с което Емилия Д. Т. е упълномощила И. Н. Т.. В случая въззивният съд е обсъдил представеното с исковата молба пълномощно и е приел, че формулираната от упълномощителя воля не ограничава упълномощения да сключва договори само и единствено при осъществяване на дейност от страна на касаторката като животновъд, с оглед на което пълномощникът И. Н. Т. не е излязъл от обема на предоставеното му овластяване при сключване на процесния договор за поръчка от 14.05.2014г.
Преценката дали при установяване на фактическата обстановка в резултат на обсъждане на доказателствата съдебният състав е приложил правилно правилата на логическото мислене не може да бъде извършена в производството по чл. 288 ГПК, а е предмет на производството по чл. 290 ГПК. В тази връзка поставеният въпрос е от значение за обосноваността на решението на въззивната инстанция – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Дори и да се приеме, че поставеният въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, същият не може да обоснове допускане на касационнен контрол поради недоказаност на поддържаните спрямо него основания по т. 1 и т. 2. Предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице, тъй като различният изход на делата по цитираните и приложени от касаторката решения на ВКС и обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение се дължи на различни факти и обстоятелства, установени с различни доказателства, представени в отделните искови производства. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е осъществено поради това, че ако в действителност има противоречива практика на съдилищата, то тя трябва да се докаже с конкретни влезли в сила актове на различни по степен съдилища, постановени по същия правен въпрос. В настоящия случай касаторката не е представила влезли в сила съдебни актове на други съдилища, в които значимият за спора въпрос да е решен по друг начин.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1582 от 02.12.2016г. по гр. дело № 2111/2016г. на Окръжен съд Пловдив, Гражданско отделение, VIII състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.