О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
София, 07.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.05. 2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1126 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
С определение № 34 от 19.01.2015 год., по т.д.№ 684/2014 год. Варненският апелативен съд е спрял производството по делото, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм.д. № 8192/2014 год. на Върховния административен съд, за което е приел, че има преюдициален характер.
Недоволни от съдебния акт на въззивния съд са останали двете страни по спора – [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], които са го обжалвали в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК с оплакване за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила.
Основното възражение на частните жалбоподатели е срещу процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, като всеки един от тях е оспорил възприетата с обжалвания съдебен акт връзка на обусловеност между делата.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК,намира:
Частните жалби са процесуално допустими – подадени в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивния съд.
Разгледани по същество, частните жалби са основателни.
За да приложи процесуалното правило на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и да постанови спиране на висящото пред него производството по в.т.д.№ 684 2014 год., образувано по подадена от [фирма], [населено място], въззивна жалба срещу решение на Варненския окръжен съд № 838/05.09.2014 год., по т.д.№ 2103/2013 год. с което са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу въззивника обективно съединени искове по чл.327, ал.1 ТЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД решаващият състав на Варненския апелативен съд е приел, че разрешаването на възникналия между страните гражданскоправен спор изисква преюдициално произнасяне по въпроси, свързани с правното действие на съдебната отмяна на Решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 год. на ДКЕВР- индивидуален административен акт, определящ временните цени за достъп до електроразпределителната мрежа, както и с последиците на правното действие на последващия административен акт- Решение № Ц-6/13.03.2014 год. на ДКЕВР за довършване на административната процедура по първоначалното искане за определяне на окончателни цени на услугата доставяна на производителите. Поради изложеното и като се е позовал се на служебно известния му факт – образувано адм.д.№ 8192/2014 год. пред ВАС, по повод предприето от страна на електроразпределителното дружество обжалване на Решение № Ц-6/13. 03.2014 год. на ДКЕВР, въззивният съд е изградил краен правен извод за наличие на предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Определението е неправилно и следва да бъде отменено.
Доводите на въззивната инстанция за наличието на елементите от фактическия състав на чл.229, ал.1, т.4 ГПК не се споделят от настоящия съдебен състав, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, аналогична на чл.182, ал.1, б. ”г” ГПК/ отм./, производството по делото се спира, само когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението по което е от значение за правилното решаване на спора.
Тълкувана по правилата на граматическото тълкуване сочената разпоредба налага да се приеме, че връзката, която следва да е налице между делата е на обусловеност помежду им. Следователно само висящ преюдициален спор по гражданско или търговско дело между същите страни би се явил процесуална пречка за разглеждане на обусловеното от него друго висящо дело, за което е приложим същия съдопроизводствен ред – този по ГПК.
В същия смисъл е и разрешението, възприето в ТР № 2/19.11.2014 год., по т.д.№ 2/2014 год. на ОСГТК на ВКС, според което висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт, не е обусловено по см. на чл.229,ал.1, т.4 ГПК от решението по административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен.
Следователно при действащата процесуална уредба на исковото производство липсва законова възможност да се признае за допустимо спиране на осн. чл.229, ал.1,т.4 ГПК при наличие на друга, извън посочената връзка между делата, което изключва и приложимостта на соченото основание при висящност на административноправен спор, независимо от съображенията за целесъобразност, които, както е в разглеждания случай, са мотивирали Варненския апелативен съд.
Водим от изложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановеното от Варненския апелативен съд определение № 34 от 19.01.2015 год., по т.д.№ 684/2014 год. за спиране на производството по делото до приключване на адм.д.№ 8192/2014 год. на Върховния административен съд с влязъл в сила съдебен акт.
ВРЪЩА делото на Варненския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: