О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
София, 08.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №2842/2018 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 от ГПК
Образувано е по частна жалба на М. А. Г. срещу въззивно определение №883 от 25.05.2018г по ч.гр.дело № 13324/2017г на Софийски градски съд , с което е оставена без уважение частната жалба на настоящата жалбоподателка срещу определение от 05.07.2017г по гр.д. № 27452 /2017 на Софийски районен съд,15 състав Без уважение е оставена молба по чл. 83 ал.2 ГПК за освобождаване на ищцата М. Г. от държавна такса,в размер на 800 лева. Жалбоподателката , която упражнява дейност като ЧСИ е декларирала, че не притежава никакво недвижимо имущество ,МПС , влогове; има доход от инвалидна пенсия 189 лв , не получава доходи от заплата ,наеми , рента , аренда , като източникът на средства за издръжка е заеми и пари от роднини . Въззивният съд е изискал служебно данни от МП за дейността на молителката,а именно заверени преписи от подадените от нея като ЧСИ шестмесечен и годишен отчет за дейността ,на които се е позовал при изводите си.
Жалбоподателят прилага изложение , в което не е изрично формулиран правен въпрос . Посочен е текста на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото,тъй като според жалбата е налице явно използване на служебно положение и извършено престъпление от страна на съдебния състав. Посочено и основанието по чл. 280,ал.2 ГПК – очевидна неправилност .
Върховен касационен съд , ІІІ г.о намира следното :
Частната жалба е постъпила в срок от легитимирано лице, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно определение.След указания за необходимостта от изложение е постъпила уточнителна молба. В нея се заявява искане целия състав на ВКС да се отведе поради това ,че ищцата – жалбоподател е завела дела срещу ВКС и съдии от ВКС,които не уточнява. В тази връзка , в молбата се иска отправяне на преюдициално запитване до СЕС ,при явно незачитане на законите от самия ВКС кой равен на ВКС съд в друга държава-членка да разгледа настоящата жалба.
Заявено по този начин , искането за отвод не дава основание на настоящия състав на ВКС да се отведе от разглеждане на делото,тъй като не е възникнало основание при нито една от уредените в чл.22 ГПК хипотези и не съществуват обстоятелства,който да обосноват основателни съмнения в безпристрастието на съдебния състав.Не е поставен въпрос,нито предстои да бъде разрешен въпрос, по който може да се отправи преюдициално запитване, свързано с тълкуване на общностното право.
В изложението има позоваване на чл.280 ал.2 ГПК с довод за очевидна неправилност на определението, което основание върховен касационен съд проверява и служебно . жалбоподателката изтъква ,че съставът на САС се е позовал на сумата 12850 лв.,представляваща такси за шестмесечен период , без да обърне внимание ,че събраните от ЧСИ такси не са доход или печалба, а са такси-приход Изтъква се , че разходите на жалбоподателката ги надхвърлят.
Върховен касационен съд не констатира основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на определението.Въззивният съд се е позовал на служебно събрани данни от Министерство на правосъдието – заверени преписи от шестмесечен и годишен отчет на ЧСИ Г. по чл.77 ЗЧСИ,като според цитираните отчетни документи за първото полугодие на 2017г. събраните такси са 12850лв. При преценката на съда по чл.83, ал.2 ГПК , доколкото таксите по изпълнителни дела се изплащат в полза на частните съдебни изпълнители, третират се като доход на физическите лица и подлежат на облагане съгл.ЗДДФЛ,въззвният съд не е подходил очевидно неправилно като с тези съображения е приел, че към момента на искането-30.06.2017г, молителката не е в невъзможност да изпълни законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса от 800 лева по иска и същата не е непосилна за нея,въпреки че е декларирала като източник на средства за издръжка единствено заеми,пари от роднини и инвалидна пенсия.
Съгласно чл. 274 ал.3 от ГПК касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане и по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като в изложението не е формулиран и конкретизиран правен въпрос, като общото изискване на чл. 280 ал.1 от ГПК.Съгласно възприетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК, касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос. Обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК от съдържателна страна също липсва .Върховен касационен съд не приема за обосновка и съдържателна аргументация по основанията за допускане до касационно обжалване доводът, че като не е освободил ищцата от държавна такса по изложените съображения,съдията е извършил престъпление.
По изложените съображения,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение №883 от 25.05.2018г.по ч.гр.дело № 13324/2017г на Софийски градски съд
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.