О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
гр. София, 08.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4772/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 15 от 04.03.2013г., постановено по гр.д.№ 17/13г. на Бургаския апелативен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 289 от 30.10.12г. по гр.д.№ 13/12г. на Бургаския окръжен съд, с което е уважен предявеният от Българската държава против [фирма] иск по чл.108 ЗС за ревандикация на поземлен имот с идентификатор 07079.659.26 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 2408 кв.м.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот е бил и понастоящем е държавна собственост, респ. че ответникът не е придобил правото на собственост върху него на основание чл.17а ЗППДОбП /отм./, тъй към момента на преобразуването на “С.”, [населено място] в еднолично търговско дружество през 1992г. същият не е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие и не е включен в капитала на едноличното дружество, което е приватизирано през 1996г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса: длъжен ли е съдът да следи служебно за наличие предпоставките на разпоредбата на § 7 ПЗР ЗМСМА, съгласно която държавата загубва правото си на собственост по силата на закона относно определени имоти и има ли процесуален срок, в който страната по делото може да възрази и да се позове на цитираната правна норма, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа се, че съдът се е произнесъл и по въпроса за доказателственото значение на акта за държавна собственост във връзка с предмета на доказване и разпределението на доказателствената тежест, който е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата счита, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая във връзка с посочените предпоставки никакви доводи не са изложени и същите по отношение на първия поставен въпрос не са налице. В допълнение следва да се отбележи, че този въпрос е извън очертания от страните предмет на спора, тъй като в отговора на исковата молба ответникът е възразил единствено, че правото на собственост върху имота е придобито от държавата на основание чл.17а ЗППДОбП /отм./, евентуално по давност, а твърдението, че имотът е общинска собственост е направено едва в касационната жалба.
Вторият поставен въпрос не обуславя изхода на спора и същият не е решен в противоречие с представеното от касатора Р № 97 по гр.д.№ 431/10г. на ВКС, ІІ г.о., тъй като в случая по делото е установено и съдът е приел, че представеният по делото акт за държавна собственост (в акта е посочено, че на същия са предоставени земя и сгради) не се отнася за процесния имот, а не че този акт няма доказателствено значение за отбелязванията в него.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сумата 622, 76 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 15 от 04.03.2013г., постановено по гр.д.№ 17/13г. на Бургаския апелативен съд.
О с ъ ж д а [фирма], [населено място] да заплати на Българската държава, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, [населено място] сумата 622, 76 лв. /шестстотин двадесет и два лева и седемдесет и шест ст./ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: