О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
София 03.05.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 20 април 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1158/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 289 от 10.03.2009 г. по гр.д. № 2306/07 г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение № 1* от 25.06.2007 г. по гр.д. № 7413/06 г. на Варненския районен съд в частите му с които е уважен предявеният от И. Т. Т. против К. Т. И., Т. К. Т. и С. Н. Н. установителен иск по чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./, като е признато за установено по отношение на ответниците, че И. Т. Т. е собственик на 1/3 ид. част от следните недвижими имоти, находящи се в с. С., общ. Аврен: УПИ * 198 по плана на селото с площ 1 260 кв.м., УПИ ХІ- 198 с площ от 730 кв.м. и УПИ ХІІ- 198 с площ от 1900 кв.м. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която са отменени частично за 1/3 ид. част нотариален акт № 48, т. VІ, нот. дело № 1031/06 г. и нотариален акт № 1* т.VІ, нот. дело № 1125/06 г. на нотариус с рег. № 147.
Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ответниците К. Т. И. и Т. К. Т.. Развити са доводи за недопустимост на решението като постановено по недопустим иск, както и за неправилност на същото поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите сочат, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по въпроса допустим ли е установителен иск за собственост при доказано упражняване на фактическа власт върху него от ответниците. Считат, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Позовават се на решение № 1* от 17.06.1966 г. по гр.д. № 833/ 66 г. на І г.о., решение № 409 от 15.04.1971 г. по гр.д. № 173/71 г. и решение № 552 от 02.06.1985 г. на ІІІ г.о.
Ответникът по касация И. Т. Т. чрез своя пълномощник адв. К. М. в писмено възражение е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид наведеното основание за допускане на касационно обжалване във връзка с данните по делото, намира:
За да намери за основателен предявеният от И. Т. Т. установителен иск за собственост на 1/3 ид. част от процесните недвижими имоти, въззивният съд е приел, че същите са образувани от бивш парцел **** 198 по плана на с. С. от 1930 г., който е бил собственост на неговите родители. След смъртта на бащата Т. И. Т. през 1977 г. върху имота е възникнала съсобственост между неговите наследници – съпруга и три деца, която не е била прекратена. По молба на всички наследници през 1994 г. е одобрено изменение на плана, като от бившия парцел **** 198 са образувани четири по – малки парцела – ІІІ- 198, ХІ-198 и ХІІ- 198, които са предмет на делото, и парцел **** 198. След 1995 г., когато е починала майката Й. Т. , имотът запустял, бил разграден, а постройките в него започнали да се рушат. Бил е обработван само парцел **** 198, който е бил ограден от И. Т. и ползуван от него. Последният струпал строителен материал в парцел **** с намерение да строи в него.
При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод на първо място, че предявеният установителен иск за собственост е допустим, тъй като ответниците не упражняват фактическа власт върху него. По същество е намерил иска за основателен по съображения, че не е установено ответникът К. Т. да е упражнявал фактическа власт върху процесните УПИ и да е демонстрирал по отношение на останалите наследници намерение да придобие по давност и техните идеални части. Оттук е заключил, че К. Т. не придобил на оригинерно основание собствената по наследяване на И. Т. 1/3 ид. част от УПИ ІІІ- 198, УПИ ХІ- 198 и УПИ ХІІ- 198, поради което и не е могъл валидно да се разпореди с нея.
По начина, по който е формулиран, поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК процесуално правен въпрос дали е допустим установителен иск за собственост, когато имотът се владее от ответниците, предпоставя безспорност на факта, че владението върху него се упражнява от ответника, докато изводите на въззивния съд са в противоположен смисъл. Доколко тези изводи са правилни и кореспондират със събраните по делото доказателства, е въпрос, който не може да бъде обсъждан в настоящото производство, тъй като е относим към основателността на касационната жалба, а не към основанията за допускане на касационен контрол. Тезата на жалбоподателите за противоречиво разрешаване на релевирания процесуалноправен въпрос, не се подкрепя от представените решения. В решение № 1* от 17.06.1966 г. по гр.д. № 833/66 г. на ВКС, І г.о. е прието, че установителният иск за собственост е недопустим, щом като нарушеното материално право може да се възстанови с осъдителен иск, но възприетата в него фактическа обстановка е била друга. Останалите две решения на ВС- № 409 от 15.04.1971 г. по гр.д. № 173/71 г. и решение № 552 от 02.06.1985 г. на ІІІ г.о., са изцяло неотносими към настоящия казус – в първото е разискван въпросът за допустимостта на установителен иск за трудова злополука, а във второто – на иск за установяване на извършени подобрения в недвижим имот.
По тези съображения атакуваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 289 от 10.03.2009 г. по гр.д. № 2306/07 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: