О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
София 09.04.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шести април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3173 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Й. М.,Д. П. М. ,Н. Й. М. и П. М. М. чрез адв. Г срещу решение № 683 от 13.06.08г.по в.гр.дело № 2514/07г.на Варненския окръжен съд,с което е оставено в сила решение от 29.09.05г.на Варненския районен съд,ХХХІ състав,постановено по гр.дело № 1090/05г.,с което е развален по реда на чл.87 ал.3 от ЗЗД до размера на ? ид.част сключения по нот.акт № 46,т. ХL,н.д. №10551/96г.на нотариус при ВРС алеаторен договор.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторите считат,че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 87/4.09.1958г.по гр.дело № 55/58г.на ОСГК – чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Сочат и основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,за което представят решение № 289/4.02.1970г.по гр.дело № 2518/69г.І г.о.;решение № 853/11.10.99г.по гр.дело № 159/99г.ІІ г.о.;определение от 15.01.07г.на САС по гр.дело № 381/06г.;решение от 13.08.08г.на СРС по гр.дело № 5875/01г.на 36 състав и решение от 26.01.03г.на РС-Кубрат по гр.дело № 256/03г.
Върховният касационен съд ,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че престираното от ответниците- касатори в настоящото производство не представлява пълно и точно изпълнение на поетите по алеаторния договор задължения,поради което го е развалил на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД до размера на притежаваната от прехвърлителката ? ид.част от имота.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Повдигнатият процесуално правен въпрос относно задължението на съда да извърши преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните е съществен,но не е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС – решение № 87 от 4.ІХ.1958 по гр.дело № 55/58г.на ОСГК. В случая въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение като е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото. В тази своя дейност той е свободен да преценява убедителността на свидетелските показания и да реши на кои свидетели да се довери. Касационният съд може да контролира само начина на формирането,но не и съдържанието на вътрешното съдийско убеждение,като направи своя преценка на доказателствата.
Не е налице и второто посочено основание за допускане до касация – чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. В изложението не е формулиран съществения правен въпрос,решен в противоречие със съдебната практика. В конкретния случай въззивният съд се е произнесъл в съответствие с установената съдебна практика,в т.ч.и с приложените съдебни решения. Касае се за преценка на конкретни обстоятелства с оглед спецификата на отделните казуси.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 683 от 13.06.08г.,постановено по в. гр.дело № 2514/07г.на Варненския окръжен съд по жалба на К. Й. М.,Д. П. М. ,Н. Й. М. и П. М. М.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.